Определение № 65 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД против решение № 675/13.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 2381/2019 г. от 2-ри състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че с изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие производството по принудително изпълнение спрямо ищцата е прекратено по право. Предвид настъпилата перемпция, последващите изпълнителни действия през 2015 г. са били напълно незаконосъобразни, тъй като съдебният изпълнител вече не е разполагал с компетентност да налага принуда спрямо длъжницата, поради което съдът е приел, че тези действия не са от естество да прекъснат течението на давността. Последното валидно изпълнително действие, след отправянето на запорните съобщения на 05.08.2010 г., е налагането на възбрана на 04.10.2010 г. Макар и да не е произвело целеният с него ефект, това действие е прекъснало давността относно вземанията, за които е бил издаден листът спрямо ищцата и от извършването му е започнала да тече нова давност. Тъй като тази давност не е била прекъсвана повече, с изтичането на пет, респективно - три години, процесните задължения са се погасили по давност: съответно на 05.10.2015 г. за сумата от 70 000 лв. (главницата) и на 05.10.2013 г. за сумата 3 070,57 лв. (наказателна лихва). Поради погасяване на главното задължение, погасено, на основание чл. 119 от ЗЗД, е и това за законната лихва. В конкретния случай съдът е посочил, че с т. 10 на тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК се възприе, че след приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. органите на принудителното изпълнение вече не са били длъжни да привеждат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/1980 г ., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Прието е, че "при действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска), докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността." И именно защото погасителната давност е правна последица на бездействието, и защото в изпълнителния процес кредиторът може да избира дали да действа или да не действа, с цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК бе обявено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила. Изгубването на "силата", видно от мотивите на тълкувателното решение, се е наложило поради настъпилата промяна в обществено-икономическите условия у нас през 1991 г. Следователно, не може да се приеме, че въпреки това, неприложимото ППВС № 3/1980 г. следва да има обвързващо за правоприлагащите органи действие до 26.06.2015 г. (датата на приемане на новото тълкувателно решение). Постановките на постановлението на пленума 3/1980 г. на ВС са "изгубили сила" още с промяната в обществено-икономическите условия в страната, най-късно - с последвалото изменение в законодателството (приемането на нов граждански процесуален кодекс, по който материята на принудителното изпълнение претърпя промени). Именно защото с ръководните указания на пленува на ВС не се създават, а само се тълкуват правни норми, тези указания не продължават да действат, подобно на закон, до своята отмяната, а опадат поради посочените по-горе обективни причини (промяна в обществения строй, промяна в законодателсвото и пр.). Това отпадане се констатира от новия тълкувателен акт (в сучая - ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК), а не се предизвиква (поражда) от него. Нормата е изменила съдържанието си преди тълкувателното решение, което е разяснило това обстоятелство (на претърпяната промяна). В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставя правен въпрос, от кой момент поражда действие отмяната на ППВС№3/1980 г., извършена с т.10 на ТР №2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното по вземания по изпълнителни дела, които са образувани преди приемането му. По поставения правен въпрос е образувано т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като тълкуването по този правен въпрос от ОСГТК на ВКС е от значение за правилното разрешаване на спора в производството по чл.288 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде спряно до приключването на посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, състав на ВКС