Определение № 3230 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба нa О. Владимиров, понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 1369 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 12087 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. в прекратителната му част. С атакуваното определение, в неблагоприятната за частния жалбоподател част, е оставено без разглеждане негово искане, вх. № 43716/05.12.2023 г. и уточнение към него, вх. № 45640/19.12.2023 г., и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението в обжалваната част и иска отмяната му. Отправя молба за освобождаване от държавна такса в настоящото производство. Прилага декларация за материално и гражданско състояние. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по съществото й, настоящият състав дължи обсъждане и произнасяне по отправената от Владимиров молба за освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба. Частният жалбоподател не дължи държавна такса за настоящото производство, тъй като вече е освободен от такава с прекратително Определение № 1369/06.02.2024 г. по адм. дело № 12087/2023 г. по описа на Административния съд София-град. Съгласно чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), такси и разноски не се внасят от лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася, след като съобрази посочените в същата норма обстоятелства. Освобождаването от заплащане на дължимите такси е за цялото съдебно производство във всички съдебни инстанции и докато няма промяна в обстоятелствата. В този смисъл са указанията по тълкуване на закона, съдържащи се в мотивната част по т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г. Доколкото няма промяна в обстоятелствата, при съобразяване наличното освобождаване на Владимиров от Административния съд София-град от заплащане на държавна такса и разноски по адм. дело № 12087/2023 г. по описа на този съд, настоящата инстанция приема, че това разрешение важи до приключване на производството във всички инстанции. По съществото на спора, съдът преценява подадената частна жалба като неоснователна. Административният съд София-град е приел, че с подадената до него от О. Владимиров жалба, именувана „искане“, вх. № 43716 от 05.12.2023 г., същият не е конкретизирал искането си до съда за съдебна защита, необозначавайки обжалвания административен акт. Счел е, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 АПК. С Разпореждане от 05.12.2023 г. на зам.-председателя на Административния съд София-град, производството по жалбата на Владимиров е оставено без движение, като на оспорващия е указано, в 7-дневен срок от съобщаване на това разпореждане да: 1. посочи конкретния административен акт, който оспорва, както и наименованието на органа, издал акта, или да приложи копие на оспорения акт; 2. укаже в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт; 3. конкретизира в какво се състои искането. Жалбоподателят е предупреден, че, при неотстраняване на констатираните в жалбата нередовности, същата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. В изпълнение на указанията, дадени с разпореждането на съда от 05.12.2023 г., Владимиров е депозирал писмо-уточнение, вх. № 45640/19.12.2023 г., в което е уточнил, че оспорва бездействието на съда и прокуратурата по отношение на изнасянето на невярна информация за него в средствата за масова информация – телевизионното предаване „На фокус“, излъчено по Нова телевизия на 12.11.2023 г. Отправил е искане Административният съд София-град да се произнесе дали посочените в първоинстанционната му жалба твърдения на Г. Георгиев и адв. И. Найденов в интервюто са неверни и представляват клевета и набеждаване; представляват нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), по специално на чл. 6 от нея, в частта на разпоредбата, касаеща правото му на справедлив процес и презумпцията за невиновност, както и на чл. 8, гарантиращ правото му на зачитане на личния живот. С частично обжалваното в настоящото производство определение, административният съд е приел, от правна страна, че първоинстанционният и частен жалбоподател не е изпълнил указанията, дадени с Разпореждане от 05.12.2023 г. на зам.-председателя на Административния съд София-град и не е отстранил нередовностите в жалбата по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 АПК. Мотивирал се е, че наведените от Владимиров съображения касаят твърдения за извършено престъпление по смисъла на чл. 147 и чл. 148 от Наказателния кодекс (НК). Посочил е, че клеветата е престъпление от частен характер и защитата срещу нея се осъществява по наказателноправен ред, с подаване на тъжба. Формирал е решаващия извод за недопустимост на основание чл. 159, т. 1 АПК, на образуваното пред него съдебно производство. Така постановеното определение, в обжалваната от частния жалбоподател част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е анализирал посочените от жалбоподателя искания и е формирал правилни и обосновани правни изводи. Подадената жалба до административния съд не съдържа оплаквания от засягане в резултат на извършена административна дейност. Същият не навежда конкретно административно бездействие, което може да бъде предмет на съдебен контрол по реда на АПК, а релевира деяние, чиято преценка не е от компетентността на административния съд. По изложените съображения, прекратяването на съдебното производство от страна на сезирания съд е правно обосновано. Определението в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия