Определение № 2831 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Община Хасково срещу определение № 292 от 07.07.2025г. по гр.д. № 170/2025г. на Апелативен съд-Пловдив, постановено в производство по чл. 248 ГПК. С определението е постановено следното: 1/ оставена е без уважение молбата на Община Хасково за изменение на решение № 91/22.05.2025г. по в.гр.д. № 170/2025 г. на Апелативен съд-Пловдив в частта за разноските относно присъдените в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ 1200лв. за оказана безплатно правна помощ на С. В. С.-Р.; 2/ оставена е без разглеждане молбата на Община Хасково за изменение на горепосоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено определение № 159/14.02.2025г. постановено по гр.д. № 188/2024 г. на Окръжен съд-Хасково за неуважаване молбата на общината за изменение на решението на първоинстанционния съд по посоченото дело в частта за разноските и е прекратено производството по чл. 248 ГПК в тази част. В частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Спрямо частта, с която е прекратено производството, жалбоподателят счита, че неправилно молбата му е приета за недопустима и че като е отказал да я разгледа съдът е ограничил правото му на защита. В частта, с която молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение, жалбоподателят намира за неправилно становището на съда, че не дължи проверка на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ; излага съображения и че не се дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение, доколкото адвокатската помощ е предоставена безплатно за клиента. Ответницата по частната жалба С. В. С.-Р., представлявана от адв. А. М., преупълномощен от адв. К. Г., я намира за неоснователна. Претендира разноски. За да се произнесе съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 3309/2025г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на С. В. С.-Р. срещу решението на Пловдивски апелативен съд в отхвърлената част на иска по чл. 49 ЗЗД. С постановеното определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 170/2025г. С решението на Апелативен съд-Пловдив по посоченото дело Община Хасково е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата 1200лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на С. С.-Р. безплатна правна помощ във въззивното производство. С решението е потвърдено определение на първата инстанция Хасковски окръжен съд № 159 от 14.02.2025г. по гр.д. № 188/2024г., с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молбата на Община Хасково за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В срока по чл. 248 ГПК е поискано от страна на Община Хасково изменение на въззивното решение в частта за разноските. Изложени са съображения, че ищцата не е материално затруднено лице и не са налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., както и че съдът има право да извършва преценка дали са налице визираните в тази разпоредба обстоятелства. На второ място се изтъква, че в хипотеза на оказана безплатна правна помощ не следва да се присъжда ДДС върху възнаграждението. Поискана е отмяна както на разноските, присъдени за въззивното производство, така и на тези за първоинстанционното. С обжалваното определение апелативният съд е приел, че в частта с която се иска отмяна на потвърденото определение № 159/14.02.2025 г. постановено по гр.д. № 188/2024 г. на Окръжен съд-Хасково, молбата на Община Хасково е недопустима, защото евентуалното изменение или отмяна на това първоинстанционно определение не може да стане от въззивния съд по чл. 248 ГПК, а по реда на касационното обжалване, но от съдържанието на подадената молба не може да бъде изведена изрична воля в тази насока. Поради това е оставил молбата в тази част без разглеждане. В останалата част, с която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел молбата за неоснователна. Посочил е, че с въззивното решение в частта му за разноските, предвид изхода на спора е прието, че ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски във въззивното производство, като той следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ 1 200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на ищцата пред настоящата инстанция. Прието е също, че ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение и С. В. С.-Р. е осъдена да заплати на Община Хасково 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Съдът е приел, че на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение, защото в случаите по чл. 38, ал.1 ЗА адвокатът се е съгласил да извърши безплатно възложената му работа на свой риск и при позитивен за упълномощителя му резултат той има право да претендира възнаграждение от насрещната страна. Приел е, че единствено адвокатът може да прецени дали е налице някоя от предвидените в горепосочената разпоредба три хипотези, при които може да се предостави безплатно правна помощ /на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица или на роднини, близки и на друг юрист/, тъй като именно той носи както задълженията и риска по договора, така и правото да получи впоследствие възнаграждение от противната страна. Липсва нормативно предвидено изискване клиентът да доказва наличието на основанията за оказване на безплатна адвокатска защита, за да може процесуалният му представител да претендира възнаграждение по чл. 38 ЗА. Според трайната практика на Върховния касационен съд извършената от адвоката преценка за поемане на задължение за оказване безплатно на правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Наред с това съдът е посочил, че този въпрос предстои да бъде разрешен със задължителна за съдилищата сила с приемане на решение по тълк.д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се е съобразил с решението на СЕС по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл. 633 от ГПК/, последвалите актове на Върховния касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, цената на иска, уважения му размер, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в настоящата инстанция, продължителността на производството, приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без да са направени нови възражения, по които да има необходимост от становище, като при съобразяване с всички горепосочени фактори възнаграждението е определено правилно и няма основания за неговото коригиране. На последно място в обжалваното определение съдът е приел, че няма основание да отстъпи от становището си, че върху определеното адвокатско възнаграждение се дължи ДДС, тъй като адвокатската помощ представлява възмездна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА когато съдът по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА определя възнаграждение на адвоката, предоставил услугата. Касае се за възмездна облагаема с ДДС доставка по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗДДС и при осъществяването й на регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски дружества се начислява ДДС. По тези съображения съдът е отказал да измени решението в частта за разноските, касаещи присъденото за въззивното производство адвокатско възнаграждение на пъълномощника на ищцата по реда на чл. 38 ЗА. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, обжалваното определение за неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Община Хасково. Вярно е, че определението на въззивния съд, с което потвърждава определение на първата инстанция по чл. 248 ГПК, не може да бъде изменяно по реда на чл.248 ГПК. Това определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. След като в молбата на Община Хасково, подадена в срока за обжалване, се съдържат съображения срещу правилността на този акт и е поискана отмяната му, то следва да се приеме, че в тази част молбата представлява частна жалба. Тази частна касационна жалба подлежи на администриране от въззивния съд и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд. Поради това определението на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане молбата на Община Хасково, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд, който да даде указания за привеждане на молбата в съответствие с изискванията за частна касационна жалба - внасяне на държавна такса, представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписване от адвокат и при изпълнението им да я администрира по надлежния законов ред. В частта, с която е оставена без уважение молбата на Община Хасково по чл. 248 ГПК, производството по частната жалба следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2025г. на ОСГТК по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ Точно същият въпрос е поставен за разрешаване от жалбоподателя и той е от определящо значение за изхода на производството по частната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.