Определение № 293 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. А. С. с вх. № 10630/05.10.2017 г., вх. № 4976/06.11.2017 г., вх. № 355/09.01.2018 г., вх. № 4713/14.03.2018 г. и вх. № 6590/11.04.2018 г., последните две, чрез процесуален представител адв. Д.-Ф., срещу определение от 25.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 2661/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 31.03.2017 г. по ч. гр. д. № 78/2017 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. А. С. срещу определение от 15.04.2016 г. по гр. д. № 408/2015 г. на Районен съд - Монтана за прекратяване на производството по делото, образувано по подадената искова молба от С. А. С.. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искове. С определение № 275 от 10.08.2018 г. частното касационно производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото частно гражданско дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІIІ гр. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С тълкувателното решение се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2 изр. 1 предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. С обжалваното определение Софийски апелативен съд се е произнесъл в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК /в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./, а именно по основателността на частна жалба против определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поставено от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. При така даденото разрешение в тълкувателния акт на ОСГТК на ВКС, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение