Определение № 11214 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петрова, срещу решение № 4102 от 11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1732/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000323005992-091-001 от 29.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 117 от 17.07.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП.

При извършена служебна проверка, касационният състав на Върховния административен съд (ВАС), Осмо отделение приема, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 631 от ГПК във вр. чл. 144 АПК по следните съображения:

Поставеният пред касационната инстанция спор касае правилността на решението на Административен съд – Варна, с което се решава въпросът за законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № Р-03000323005992-091-001 от 29.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 117 от 17.07.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С оспорения акт на В. П. М. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана солидарната й отговорност за задължения за данъци и осигурителни вноски на „Вилия 2“ ООД /заличен търговец/.

С определение № 424 от 07.02.2024 г. по адм. д. 139/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отправено преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Разпоредбите на §44 от Преамбюла и чл. 205 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и съответно принципите на прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуването на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?

2. Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие отговаря трето лице?

3. Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?

По преюдициалното запитване е образувано пред СЕС дело С-121/24.

С определение от 16.04.2025 г., постановено по адм.д. № 2265/2025 г., Върховния административен съд, Първо отделение е отправил преюдициално запитване до СЕС съгласно чл. 267, първи параграф, буква „а“ и „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Следва ли член 237 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази, която предвижда отговорност на трето лице при наличието на обстоятелствата, регламентирани в член 19, алинея 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс, за задълженията на юридическо лице за данък върху добавената стойност, когато:

• юридическото лице е заличено от търговския регистър след прекратено производство по несъстоятелност без процедура по предявяване на вземанията на кредиторите;

• в този случай се погасяват на основание член 739, алинея 1 от Търговския закон всички непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника;

• прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от търговския регистър са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд по оспорване на ревизионния акт по член 19 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс преди приключване на съдебното дирене и на основание норма от процесуалния закон следва да бъдат взети предвид.

2. Следва ли член 237 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на член 21, алинея 2 във връзка с член 168, точка 6 и точка 7 от Данъчно – осигурителния кодекс, която приходните органи прилагат при описаните в първия въпрос обстоятелства.

По така отправеното преюдициално запитване е образувано дело Т-308/2025 пред Общия съд, по което производството е спряно до произнасянето на съда с акт по дело С-121/24, тъй като е прието, че по двете преюдициални запитвания се повдигат сходни въпроси.

Касационният състав намира, че решенето на СЕС по дело С-121/24, е от значение за разрешаването на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството. Обстоятелството, че на В. П. М. е ангажирана солидарната й отговорност за задължения за данъци и осигурителни вноски на „Вилия 2“ ООД, който е заличен търговец след проведено производство по несъстоятелност, обосновава извод за относимост на поставените в преюдициалните запитвания въпроси с настоящия предмет на делото. Доколкото фактите, посочени в определението на ВАС по адм. с 2265/2025 са сходни с тези, установени от АС - Варна в оспореното по настоящото дело негово решение, както и с тези по адм. дело № 139/2023 по описа на АС – Велико Търново, то поставените пред СЕС въпроси безспорно имат значение за разрешаването на настоящия правен спор и е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по адм.д. № 6745/2025 г. по описа на Върховния административен съд до постановяване на решение от СЕС по дело С-121/24.

Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на Осмо отделение