Определение № 182 от 19.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1407/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Производството e образувано по частна жалба от адв.С. С. против определение № 534/13.02.2018г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд, с което на осн. чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 1649/11.07.2017г. по гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд в частта на разноските. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това настоящият състав, взе предвид, че с решение по т.д.№ 1408/2018г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, частично е отменено решение № 1649/11.07.2017г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд, включително и в частта за разноските, като съобразно окончателния изход от спора те са били определени за всички инстанции от ВКС и е било уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в полза на адвокатското дружество, на осн. чл.38, ал.2 ЗА. С оглед на изложеното, ВКС намира, че подадената частна жалба понастоящем е без предмет. Поради това същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.