Определение № 1121 от 15.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1265/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „ОЗК застраховане“ АД от 27.10.2025 г. за допълване в частта за разноските на определение №2855 от 13.10.2025 г. по т.д.№1265/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 8900 лв. с ДДС. Ответникът по молбата М. И. Д. заявява становище за неоснователността й, както и че дори и да бъдат присъдени, разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител действия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок. Разгледана по същество същата е частично основателна. Видно е, че с отговора на касационната жалба на М. И. Д., по която е образувано т.д.№1265/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, ответникът по касация ЗАД „ОЗК застраховане“ АД е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил доказателства за наличие на договор за правна помощ и за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 8900 лв. с ДДС. Тъй като с влязлото в сила определение №2855 от 13.10.2025 г. по т.д.№1265/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение касационно обжалване не е допуснато, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното искане на ЗАД „ОЗК застраховане“ АД за присъждане на разноски, молбата за допълване на определението в частта за разноските се явява основателна. Основателни са обаче и своевременно наведените от М. И. Д. доводи за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника по касация. Производството, образувано по касационната жалба не се отличава с особена фактическа и правна сложност, правната защита на ЗАД „ОЗК застраховане“ АД в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, а и по изведените от касатора правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, е налице трайно установена практика на ВКС, както е прието в определението, чието допълване се иска. С оглед изложеното уговореното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, поради което и предвид размера на цената на иска разноските следва да се присъдят до сумата от 2000 евро с ДДС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение