Определение № 311 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1119/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по „частна касационна жалба“ вх. № 8293/15.06.2020г., имаща характер на частна жалба, подадена от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] чрез Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ чрез адв. М. К. срещу определение № 1241 от 28.05.2020г. по гр. дело № 2086/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 1355 от 24.01.2019г. с характер на молба по чл. 248 ГПК, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за изменение на определение № 86 от 10.01.2019г. по гр. дело № 2086/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските по повод адвокатското възнаграждение за въззивното производство. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Поддържа становище, че направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция следва да му бъдат присъдени съобразно размера на оставената без разглеждане поради оттегляне въззивна жалба, тъй като ответникът по въззивната жалба не е станал причина за образуване на въззивното производство. Излага доводи, че действието по подаване на насрещна въззивна жалба е действие по защита на ответника срещу въззивната жалба във вече инициирано въззивно производство. Частният жалбоподател поддържа също, че в насрещната въззивна жалба, изготвена в отговор на въззивната жалба на ищците, са изложени оплаквания и доводи за неоснователност на присъдените от СГС размери на обезщетенията за неимуществени вреди, като тези доводи и възражения обхващат и заявените във въззивната жалба на ищците оплаквания за занижен размер на обезщетенията. Поради това счита, че подаване на отделен отговор на въззивната жалба в този случай е безпредметно, защото той се съдържа в самата насрещна въззивна жалба. Моли определението да бъде отменено и вместо това да бъдат присъдени на НББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на оставената без разглеждане поради оттегляне въззивна жалба спрямо общия обжалваем интерес. Претендира и присъждане на заплатените държавни такси общо в размер 60 лв. /4 х 15 лв./ по частни жалби, удостоверени с платежно нареждане от 12.03.2018г., представено с молба вх. № 36175/14.03.2018г., платежно нареждане от 13.02.2019г., представено с молба вх. № 2897/14.02.2019г., платежно нареждане от 30.10.2019г., представено с молба вх. № 19802/04.11.2019г., и платежно нареждане от 10.06.2020г., представено с настоящата „частна касационна жалба“ вх. № 8293/15.06.2020г. Ответниците по частната жалба Й. В. Д. и А. А. А., двамата от [населено място], [община], област Пловдив /ищци в първоинстанционното производство/ чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ чрез адв. С. Ч. оспорват частната жалба и правят възражение за липса на основание за присъждане на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. Релевират доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на определението на Софийски апелативен съд. Поддържат становище, че при депозирана насрещна въззивна жалба не е безпредметно подаването на отговор на въззивната жалба, тъй като предметът на обжалване е съдебното решение в различни негови части. Ответниците правят възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение, тъй като не са осъществени договорените процесуални действия и възнаграждението е прекомерно. Релевират и доводи за неоснователност на искането за присъждане на заплатените в предходните производства държавни такси по сметка на ВКС, доколкото тези разноски не са направени в настоящото производство пред ВКС. Частната жалба е допустима - депозирана е от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: За да остави без уважение частна жалба вх. № 1355 от 24.01.2019г. с характер на молба по чл. 248 ГПК, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, за изменение на определение № 86 от 10.01.2019г. по гр. дело № 2086/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските по повод адвокатското възнаграждение за въззивното производство, въззивният съд е изложил следните съображения: не може да се направи разграничение каква част от адвокатското възнаграждение е платена за изготвяне и процесуално представителство по насрещната въззивна жалба, и каква – за защита по въззивната жалба на ищците; няма подаден отговор на въззивна жалба, няма проведени съдебни заседания, в които да е даден ход на делото; право на преценка на насрещния въззивен жалбоподател е кой път на защита срещу съответния съдебен акт да избере, като съобрази факта, че разглеждането на насрещната жалба е обвързано от допустимостта и разглеждането на първоначалната въззивна жалба и съобрази риска от последиците на евентуалното оттегляне на първоначалната жалба. Определението на Софийски апелативен съд е частично неправилно. Въззивното производство по в. гр. дело № 2086/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав е образувано по повод подадена от ищците Й. В. Д. и А. А. А. въззивна жалба срещу решение № 8788 от 28.12.2017г. по гр. дело № 20662/2014г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 12 състав в отхвърлителната му част за сумите над присъдените по 30 000 лв. на всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди вследствие ПТП/ до пълните предявени размери по 100 000 лв., както и акцесорните искове за присъждане на законна лихва за периода до 09.12.2013г. В срока за отговор на въззивната жалба ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал насрещна въззивна жалба вх. № 21725/14.02.2018г. срещу решението на СГС в осъдителната му част. Изложил е съображения и доводи за недължимост на претендираното обезщетение за неимуществени вреди над платените извънсъдебно суми - по 50 000 лв. на всеки от ищците, тъй като претендираното обезщетение над тези размери е завишено. Ответникът /въззивник по насрещната въззивна жалба/ поддържа становище, че по делото не са доказани претърпени неимуществени вреди в по-голям обем от този, който вече е обезщетен от него; не са доказани трайно настъпили тежки психически изменения на ищците вследствие загубата на техния син, както и тежки трайни изменения на обичайното им ежедневие и бит, които да обосноват завишения размер на претенциите им; не е доказана икономическа обстановка, обуславяща по-висок размер обезщетение от заплатения. В насрещната въззивна жалба НББАЗ е направил оплакване за неправилно определен размер на съпричиняване, което счита, че следва да бъде в размер 50%. С молба вх. № 21609/05.12.2018г. въззивниците Й. В. Д. и А. А. А. чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ чрез адв. С. Ч. са оттеглили подадената от тях въззивна жалба, а с молба вх. № 115/04.01.2019г. въззивниците са потвърдили действията на адв. С. Ч.. С определение № 86 от 10.01.2019г. по в. гр. дело № 2086/2018г. на Софийски апелативен съд производството по делото е прекратено поради оттеглянето на въззивната жалба. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че защитата на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по отношение на подадената от ищците въззивна жалба и първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е осъществена чрез изложените в насрещната въззивна жалба възражения и доводи за недължимост на по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди от извънсъдебно заплатените на ищците суми. Практически отговорът на въззивната жалба е инкорпориран в насрещната въззивна жалба. Релевираните възражение и доводи за неоснователност изцяло на предявените искове представляват защита на ответното сдружение, както срещу осъдителната част на решението на СГС, поради което се иска неговата отмяна в посочената част, така и по отношение на първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. При тези данни се налага извод, че неправилно въззивният съд е приел, че не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение поради това, че няма подаден отговор на въззивната жалба. Обстоятелството, че не е проведено публично съдебно заседание по съществото на спора не обуславя извод за недължимост на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Присъждането на разноски на ответната страна в хипотезата на прекратяване на производството не е обвързано с проведено преди това публично съдебно заседание. Неправилен е и изводът за недължимост на направените разноски за адвокат поради невъзможност за разграничение каква част е платена за изготвяне и процесуално представителство по насрещната въззивна жалба, и каква – за защита по въззивната жалба на ищците. Действително платеното адвокатско възнаграждение в размер 7 200 лв. с включен ДДС е за осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция по гр. дело № 20662/2014г. на СГС, т. е. както за защита срещу въззивната жалба на ищците, така и за защита по насрещната въззивна жалба на сдружението. Разграничението на адвокатското възнаграждение следва да се извърши на база на съответния обжалваем интерес. Обжалваемият интерес по въззивната жалба на ищците е по 70 000 лв. или общо 140 000 лв., а по отношение на насрещната въззивна жалба по 30 000 лв. или общо 60 000 лв. Изчислено съразмерно с оглед интереса, адвокатското възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на ищците е в размер 2 160 лв., а останалата част в размер 5 040 лв. представлява адвокатско възнаграждение с оглед интереса на насрещната въззивна жалба. Заплатените разноски от ответното сдружение в размер 2 160 лв., съответстващи на адвокатското възнаграждение за обжалваемия интерес срещу въззивната жалба на ищците, следва да бъдат възмездени на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Заплатеното от ответното сдружение адвокатско възнаграждение за защита по подадената от него насрещна въззивна жалба в размер 5 040 лв. не подлежи на възстановяване от въззивниците - ищци, тъй като посочената сума не представлява разноски за защита срещу оттеглената въззивна жалба. Страната, подаваща насрещна въззивна жалба, има право на преценка дали да подаде такава или да предприеме защита само срещу първоначално подадената от другата страна въззивна жалба чрез отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Рискът от последиците на евентуалното оттегляне на първоначалната въззивна жалба, което води до препятстване разглеждането на насрещната въззивна жалба, следва да се носи от страната, подала насрещната въззивна жалба. При оттегляне на първоначалната въззивна жалба и прекратяване на въззивното производство въззиваемият дължи заплащане на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК само на разноските, направени за защита срещу оттеглената въззивна жалба. В посочения смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 403/18.06.2019г. по ч. т. д. № 1334/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 52/30.01.2017г. по ч. т. д. № 2590/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. Дължимото от ищците на ответното сдружение адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като ищците не са направили своевременно възражение за прекомерност. Препис от частна жалба вх. № 1355 от 24.01.2019г. с характер на молба по чл. 248 ГПК е връчен на Й. В. Д. и А. А. А. чрез процесуалния им представител на 28.02.2019г., а възражението за прекомерност е въведено с подадения след срока по чл. 248, ал. 2 ГПК отговор вх. № 15650/15.08.2019г. Относно искането за присъждане на заплатените държавни такси общо в размер 60 лв. /4 х 15 лв./ по частни жалби, удостоверени с преводно нареждане от 12.03.2018г., представено с молба вх. № 36175/14.03.2018г., преводно нареждане от 13.02.2019г., представено с молба вх. № 2897/14.02.2019г., преводно нареждане от 30.10.2019г., представено с молба вх. № 19802/04.11.2019г., и преводно нареждане от 10.06.2020г., представено с настоящата „частна касационна жалба“ вх. № 8293/15.06.2020г., настоящият съдебен състав счита, че се дължи само сумата в размер 15 лв., представляваща платена държавна такса по настоящата „частна касационна жалба“ вх. № 8293/15.06.2020г., имаща характер на частна жалба по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав не присъжда претендираната с настоящата частна жалба държавна такса в размер 15 лв., платена по сметка на САС с преводно нареждане от 12.03.2018г., представено с молба вх. № 36175/14.03.2018г., тъй като държавната такса се отнася за разглеждане на частна жалба вх. № 28629/27.02.2018г. срещу определение от 12.02.2018г. по гр. дело № 20662/2014г. на СГС, 12 състав. По частната жалба има произнасяне с определение № 86 от 10.01.2019г. по гр. дело № 2086/2018г. на САС, ГО, 1 състав, като няма произнасяне за платената държавна такса. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не е заявило своевременно пред САС искане за допълване на определението в частта за претендираната платена по частната жалба държавна такса. Претендираната държавна такса в размер 15 лв., платена по сметка на ВКС с преводно нареждане от 13.02.2019г., представено с молба вх. № 2897/14.02.2019г., не подлежи на възстановяване от Й. В. Д. и А. А. А., тъй като по молбата за изменение на определението по чл. 248 ГПК държавна такса не се дължи. Неправилното разпореждане на САС от 25.01.2019г. за внасяне на държавна такса не обуславя задължение на въззивниците за нейното възстановяване на ответното сдружение по чл. 78, ал. 4 ГПК Настоящият съдебен състав не присъжда претендираната с настоящата частна жалба държавна такса в размер 15 лв., платена по сметка на ВКС с преводно нареждане от 30.10.2019г., представено с молба вх. № 19802/04.11.2019г., поради това, че искането е следвало да бъде заявено в производството по ч. т. дело № 2632/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., но същото не е направено своевременно от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение