Решение № 8072 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1816 от 17.12.2025 г. по адм. дело № 340/2025 г. на Административен съд – Шумен. С обжалваното решение АС – Шумен е отменил Уведомително писмо № 02-270-2600/2788 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е извършено намаление по схема Еко-НИП в размер на 10425,07 лева по подадено от "КИММС" ЕООД заявление за подпомагане с УИН 27/310723/32549 за кампания 2023 г. и е изпратил административната преписка за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в решението. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Поддържа, че кандидатът за подпомагане не е спазил изискванията по чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за прилагане на земеделска Практика 1 като е използвал препарат за растителна защита от първа професионална група „Луна Експириънс“ върху заявените за подпомагане земеделски площи по еко схемата Еко-НИП, поради което правилно му е отказано подпомагане. При тези подробно развити в касационната жалба доводи иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, а при отхвърляне на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба – „КИММС“ ЕООД, чрез пълномощника си представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че „КИММС" ЕООД, в качеството на земеделски производител е подал до ДФ „Земеделие“ общо заявление за подпомагане с вх. № 180904/23.06.2023 г., УРН 180904 и заявление за подпомагане за кампания 2023, включително по Еко схема за намаляване използването на пестициди - Еко–НИП. Неразделна част от подаденото заявление са таблиците към него, в които са отразени използваните парцели, включени в искането за подпомагане, както и опис на документите, доказващи закупените продукти за растителна защита по интервенция Еко– НИП. В Таблица 2 дружеството е декларирало закупени продукти за растителна защита, в това число 8 литра от препарата "Луна Експириънс", съгласно приложена фактура от 04.05.2023 година. По Еко–НИП са заявени за подпомагане 47 броя парцели с обща площ от 53,96 ха, от които 4,87 ха круши, 12,3 ха ябълки, 5,94 ха сливи, 23,5 ха череши и 7,34 ха кайсии. След извършени проверки, допустимата площ по еко схемата е установена на 53,75 ха, като е намалена площта със сливи и череши. С оспореното пред административния съд Уведомително писмо 02-270-2600/2788 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е постановен отказ да се изплати финансово подпомагане по Еко-НИП поради неспазване на условията за допустимост по интервенцията. Съгласно отразеното в приложенията към акта, органът е приел, че не е спазено изискването за използване на препарати за растителна защита, подходящи за Практика 1, а именно използвани са продукти за растителна защита от първа професионална категория - "Луна Експириънс" върху парцели, заявени по Еко-НИП, съгласно Таблица 19. 2 за използваните продукти за растителна защита по Еко-НИП за кампания 2023 г. и Таблица 19. 3. Съдът е назначил съдебно агрономическа експертиза за изясняване на оспорените обстоятелства от жалбоподателя, като е приел за обективно и компетентно експертното заключение. В заключението си вещото лице е посочило, че след проверка на дневника за растителна защита, приложен по делото, ПРЗ „Луна Експириънс“, закупен с фактура № 0000004022 от 04.05.2023 г. не е използван за пръскане на овощната градина с площ 55,75 ха, стопанисвана от „КИММС“ ЕООД. Също така е дало заключение, че в дневника по растителна защита са отразени всички пръскания на овощните видове, участващи по схемата Еко-НИП. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, без да са изяснени фактическите обстоятелства и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че административният оран е следвало да извърши проверка на дневниците за растителнозащитни мероприятия за употребата на ПРЗ върху заявените за подпомагане по еко схемата земеделски площи. Приел е, че това е основният спорен въпрос като от доказателствата по делото не се установява използването на ПРЗ от първа професионална категория за Практика 1. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно при следните съображения: Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата редакция, допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди за земеделска Практика 1 са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита- инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба. В чл. 41, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита. Правилно съдът е приел, че в случая не е извършена проверка на дневниците за растителна защита. Постановеният отказ е мотивиран само въз основа на представените разходооправдателни документи и декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., без да е извършена проверка на дневниците за растителнозащитни мероприятия. В тази връзка административният орган не е изяснил противоречието относно закупените и използваните ПРЗ върху заявените по Еко-НИП, Практика 1 площи, като не е извършил дължимата проверка на дневниците за растителна защита и торене съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредбата. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата й редакция е предвидено, че кандидатите по Еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи, за да се прецени дали земеделският стопанин има право на подпомагане. По делото от ДФ "Земеделие" е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В тази връзка същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания до кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. Независимо от това, по силата на чл. 41, ал. 3 от Наредбата и в съответствие с правилата на чл. 9 и чл. 35 във вр. с чл. 36 от АПК административният орган има задължение да изясни релевантните факти като извърши проверка на данните отразени в дневника. От разясненията под Таблица 19. 1 и Таблица 19. 2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място) следва да се проверява дневника за проведените растително защитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява този дневник. Не намират подкрепа в нормативната уредба и не се кредитират доводите в касационната жалба, че дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене нямат никаква доказателствена стойност и съответно не следва да се проверяват. Обратното, нормативно е придадена такава с чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и съгласно чл. 115а от Закон за защита на растенията (ЗЗР), според който земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по чл. 67, параграф 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. Неправилно е и становището на касатора, че закупуването на ПРЗ е равносилно на ползването му. Такава презумпция не съществува, а положителния факт /ползването/ следва да бъде установен от административния орган. В обобщение, правилно съдът е посочил, че като не е извършил дължимата проверка на дневниците за растителна защита, органът не е изпълнил произтичащото от чл. 35 АПК задължение за изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на акта. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразен отказ за изплащане на подпомагане по Еко-НИП за заявените по тази интервенция площи, поради което правилно административният съд е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на „КИММС“ ЕООД направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 790 евро. Направеното възражение за редукция на разноските за адвокатско възнаграждение не е мотивирано, като с оглед фактическата и правна сложност на казуса и обемът правна работа, касационната инстанция намира, че не следва да се намалява същото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,