Решение № 5725 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2013 г.

Решение № 5725 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 3476 от 23.05.2013 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 3136/2013 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Ответната страна - Ася Любомирова Бондокова чрез пълномощника си адв. Иванова оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед № ЧР 15/21.02.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Ася Любомирова Бондокова за длъжността "младши експерт", в отдел "Програмиране и мониторинг", дирекция "ЕФР", считано от 01.03.2013 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но същият е издаден в нарушение на материалния законна и на административнопроизводствените правила. Освен това е прието, че изложените от органа мотиви са лаконични, неконкретни и вътрешно противоречиви. Не са посочени конкретни факти, въз основа на които са направени изводите за неприемливо изпълнение на длъжността, поради което съдът е приел, че е нарушен принципът, прогласен в чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното си правоотношение Ася Любомирова Бондокова е заемала длъжността "младши експерт", в отдел "Програмиране и мониторинг", дирекция "ЕФР". За периода 01.12.2011 - 30.11.2012 г. служителката е била атестирана по реда на НУРАСДА (отм.). По делото е приложен работен план от 01.12.2011 г., съгласуван с оценяващия ръководител (лист 11 от делото), на 13.08.2012 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания (лист 14 от делото) и при проведената междинна среща e изготвен нов работен план, като в представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съгласуван при спазване на чл. 9 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). На 24.01.2013 г. е проведена заключителна среща (лист 15 от делото). Попълнен е съответният раздел за годишна оценка за изпълнението. Поставена е обща оценка на изпълнение за периода 4 - изпълнението отговаря не напълно на изискванията, която е променена от контролиращия ръководител с една оценка - 5 неприемливо изпълнение. Формулярът е подписан от служителката на 24.01.2013 г., като в графата "коментар на оценявания" е записано, че оценката на оценяващия ръководител не е достатъчно обективна и не отговаря напълно на потенциала показван от нея на работното място. С процесната заповед № ЧР 15/21.02.2013 г. служебното правоотношение на Бондокова е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл поради получена най-ниска обща оценка при атестиране. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на първоинстанционния съд за нарушения при изготвяне на работния план следва да бъдат споделен. В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА (отм.) в първоначално изготвения работен план не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Съставеният съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР към НУРОИСДА по време на междинната среща работен план не съответства на чл. 9, ал. 3 от наредбата. В нарушение на нормата целите не са формулирани конкретно, а посочените изисквания /критерии/ за изпълнението, описани във формуляра фактически поставят отделни задачи за изпълнение от служителя. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА. Междинна среща по начина и със съдържанието, предвидено в наредбата всъщност не е проведена - не е направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, не са посочени и конкретни действия за подобряване изпълнението на длъжностните задължения от страна на служителя. Този извод се налага от формуляра за оценка, в който провеждането на междинна среща е удостоверено с подписите на оценявания и на оценяващия ръководител, където като коментар е посочено, че оценяваният служител се справя добре с поставените му задачи, като липсват препоръки за изпълнение на длъжностните задължения на служителя. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Правилен е и изводът на съда, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че служителят демонстрира незадоволително равнище на знания и умения. В срок и в съответствие с правомощието си по чл. 21, ал. 2 от наредбата контролиращият ръководител е променил оценката с една степен в по-ниска - "Неприемливо изпълнение", за което не се е мотивирал, което води до необективно извършване на оценката. В разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл е предвидено задължение за оценяващия ръководител да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като е посочено, че годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. Разпоредбата на чл. 76, ал. 10 позволява, след изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка. С оглед на това и при липса на императивно правило оценката да може да бъде променяна само в полза на служителя контролиращият ръководител е разполагал с правомощието да понижи годишната оценка на служителя, което в случая е направено с поставяне на оценка "Неприемливо изпълнение", но не го освобождава от задължението му, предвидено в разпоредбата на чл. 76, ал. 7 изр. второ от ЗДСл годишната оценка на изпълнението на длъжността да се мотивира писмено, както е приел първоинстанционния съд. Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - годишната оценката на изпълнението на длъжността да се извършва безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващия ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в нейна полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение