Определение № 248 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 173/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. С., против определение № 4184 от 03. 11. 2022 г. по гр. д. № 3610/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК, на определение № 429 от 18. 06. 2020 г. по в. ч. гр. д. № 256/2020 г. и определение № 235 от 11. 04. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 389/2021 г., и двете по описа на Кюстендилския окръжен съд. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, предвид постановяването му в противоречие с ТР № 3/19. 07. 2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС. Иска се отмяната му. Подаден е писмен отговор от ищците Е. И. С., Г. И. С. и Г. Г. С., чрез адв. А. Т., с който се поддържа неоснователност на частната жалба, правилност на обжалваното определение на ВКС и се иска потвърждаването му. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Производството по гр. д. № 3610/2022 г. на ВКС, 2 г.о., е образувано по подадена от К. Г. С. молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, на определение № 429 от 18. 06. 2020 г. по в. ч. гр. д. № 256/2020 г. на КОС – с което е отменено определение № 743 от 22. 05. 2020 г. по гр. д. № 1343/19 г. на КРС (оставящо без уважение искането на ищците за продължаване срока за вписване на исковата молба и прекратяващо производството по гр. д. № 1343/2019 г. на КРС) и делото е върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия, и определение № 235 от 11. 04. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 389/2021 г. на КОС – с което се потвърждава отказа на съдията по вписванията да извърши поискано от К. Г. С., със заявление № 2912/20. 08. 2021 г., заличаване на вписана искова молба. Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с ППВС № 2/1977 г. и ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е преценката на състава на ВКС, според която молбата е подадена срещу неподлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебни актове. Според ППВС № 2/1977 г., т. 2, на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита (напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителните определения при отказ от иск, съдебните актове, които, поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред и др.). Според ТР № 731. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, точка 6, преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В случая, определенията, чиято отмяна се иска, не попадат сред категорията съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Определението от 18. 06. 2020 г. не е прекратително по чл. 233 ГПК, нито разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Определението от 11. 04. 2022 г. също – то е постановено в охранително производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение