Определение № 779 от 17.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 723/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1 ГПК. Образувано е по частни жалби на Н. А. Я., [фирма], Н. Х. Х., С. Н. Г. и И. В. И., всички от [населено място] срещу определение № 531/11.07.2011г., постановено по ч.т.д.№ 154/2011г., с което ВКС, ТК, І отд. е оставил без разглеждане частните им касационни жалби против определение № 16151/22.11.2010г. по ч.гр.д.№ 12843/2010г. на СГС. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът М. В. Д., [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на определенията по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи първоинстанционни определения и въззивните определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая, въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на СРС за спиране на основание чл.564, ал.2 ГПК на производството по молба за обезсилване на временно удостоверение. Посоченото въззивно определение не е преграждащо и не разрешава по същество друго производство, поради което не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд