Определение № 221 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 579/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агро-славянин“ ООД срещу определение №464 от 13.11.2019 г. по т.д.№596/2019 г. на АС Пловдив, с което на основание чл.389 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения от „Банка Пиреос България“ АД осъдителен иск за сумата от 100 000 евро, ведно със законната лихва то датата на исковата молба срещу „Агро-славянин“ ООД в качеството му на авалист по запис на заповед от 22.05.2007 г., издаден за сумата от 2 600 000 евро, чрез налагане на възбрана върху описан в определението недвижим имот. В жалбата се излагат съображения, че към момента на постановяване на определението, юридическият субект „Банка Пиреос България“ АД не съществува, тъй като е заличен, респективно обезпечителната заповед е издадена в полза на несъществуващ субект. Поддържа се, че не съществува и обезпечителна нужда, тъй като дружеството ответник е работещо и не е налице нужда от обезпечаване на иска. Ответникът по частната жалба – „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от разпоредбата на чл.396, ал.1 от ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Производството по в.гр.д. №596/2019 на АС Пловдив е образувано по въззивна жалба на „Агро-славянин“ ООД срещу решение №145 от 14.03.2019 г. по т.д.№271/2017 г. на ОС Стара Загора, с което „Агро-славянин“ ООД е осъдено да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 100 000 евро, ведно със законната лихва от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане. В хода на въззивното производство ищецът „Банка Пиреос България“ АД е поискал от въззивния съд, на основание чл.389 от ГПК, да допусне обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – нива с площ от 20 574 кв.м., подробно описана в молбата, като с обжалваното определение от 13.11.2019 г. обезпечението е допуснато. Въззивният съд е изложил мотиви, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен /с оглед писмените доказателства, очертаващи правния спор и уважаването на иска от първоинстанционния съд/, като е счел, че евентуалното отчуждаване на недвижимия имот би осуетило осъществяването на правата по решението. Посочил е, че е предявен осъдителен иск за парично вземане, при който ищецът винаги има обезпечителен интерес и нужда да гарантира бъдещото реализиране на правата по решението, а посочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща. С определение от 13.11.2019 г., постановено след обжалваното определение, въззивният съд, след като е констатирал извършено на 12.11.2019 г. вписване на преобразуване на въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство /на 12.11.2019 г. в ТР е вписано вливане на „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк България“ АД, като „Банка Пиреос България“ АД е заличена като търговец/, е конституирал „Юробанк България“ АД на мястото на „Банка Пиреос България“ АД. Т.е. установява се, че в течение на въззивното производство ищецът „Банка Пиреос България“ АД е престанал да съществува, като съдът е постановил определението си за допускане на обезпечение на предявения иск в полза на заличения ищец, преди да конституира процесуалния му правоприемник, което води до недопустимост на обжалваното определение, поради постановяването му при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка /правосубектна страна/. В този смисъл определението следва да бъде обезсилено, като след връщането му на АС Пловдив, съставът разглеждащ производството следва отново да се произнесе по искането за допускане на обезпечение на предявения иск. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,