Определение № 156 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 917/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3491/21.10.2019 г. на Ж. С. Ф., чрез адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 3545/05.08.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 302/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което като е потвърдено решение № 813/27.03.2019 г. по гр. д. № 1034/2018 г. на Районен съд – Сандански, са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Археологически музей – [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – директор“ в Археологически музей – [населено място]; и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за периода от 02.08.2018 г. до 02.02.2019 г. в размер на сумата 5 492.40 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) на какви процесуални изисквания следва да отговаря заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и конкретно – следва ли същата да бъде мотивирана – сочи се противоречие с решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г., IV г.о., решение № 324/24.06.1998 г. по гр. д. № 1251/1997 г., III г.о., решение № 476/04.04.2012 г. по гр. д. № 1413/2010 г., IV г.о. и решение № 849/12.01.2010 г. по гр. д. № 40/2010 г., IV г.о.; 2) кога следва да са въведени новите изисквания за образование и професионална квалификация, установени с нормативен акт, длъжностна характеристика или щатно разписание, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – твърди се противоречие с решение № 375/29.06.2010 г. по гр. д. № 95/2009 г., III г.о., решение № 204/ 24.08.2018 г. по гр. д. № 6196/2015 г., IV г.о., решение № 134/17.06.2013 г. по гр. д. № 1041/2012 г., ІII г.о. и решение № 2017/02.10.2014 г. по гр. д. № 2335/2014 г., III г.о. на ВКС; 3) налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: а) когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; б) когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени. Във връзка с третия поставен въпрос се сочи, че пред ОСГК на ВКС е висящо за разглеждане тълкувателно дело № 4/2017 г., решението по което е от значение за спора по настоящото дело. Ответната страна по жалбата –Археологически музей – [населено място], чрез адв. В. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че по сключен трудов договор от 01.06.1998 г. и последващи споразумения ищцата Ж. Ф. е заемала длъжността „уредник – старши експерт“ при ответника. В изпълнение на Заповед № РД9К – 43/11.04.2016 г. на министъра на културата в Археологически музей – [населено място] е извършена планова проверка за установяване спазването на нормативните изисквания на Закона за културното наследство (ЗКН) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Проверката е приключила с доклад вх. № 10-00-411/25.11.2016 г., в който е констатирано, че Ф. и други служители от музея са назначени на длъжности, които не съответстват на длъжностите, посочени в утвърдения със заповед № РД09- 102/23.03.2010 г. на министъра на културата класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане (л.220, л.230 от първоинстанционното дело). Последното е квалифицирано като нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗКН и на ответната страна са дадени писмени предписания за привеждането на длъжностите в съответствие с класификатора по чл. 37, ал. 2 ЗКН, като е указано, че професионалната квалификация на уредниците по фондове следва да отговаря на тематиката на съответния фонд. В изпълнение на указанията, с ищцата е сключено допълнително споразумение № 4 към трудов договор № 4/01.01.2005 г. (л. 11 от делото на РС), с което трудовото й правоотношение е изменено и считано от 02.05.2017 г. тя е назначена на длъжността „заместник – директор“ в АМ – [населено място]. Екземпляр от длъжностната характеристика е връчен на служителката на 06.04.2017 г. и в същата като изисквания за заемане на длъжността са записани: образование – висше, магистър; професионален опит - 5 години. В т. 13 от длъжностната характеристика е уредено задължение за заместване на директора в случай на негово отсъствие. През 2017 г. е извършена втора проверка, завършила с констативен протокол вх. № 10 – 00 – 190/03.07.2017 г. (л.248 от делото на РС). В т. 2 от протокола е посочено, че съгласно утвърдено от кмета на [община] разписание на длъжностите в музея е назначен заместник директор, в чиято длъжностна характеристика има задължение за заместване на директора в случай на отсъствие. Констатирано е, че съобразно класификатора на длъжностите в музеите и във връзка с изискванията по чл.28, ал.5, т.1 ЗКН лицата, които изпълняват длъжности в музеите, следва да имат придобита образователно-квалификационна степен от съответния тематичен обхват и да отговарят на изискванията за длъжността, което в случая не е налице. Със заповед № 10/02.07.2018 г. на директора на АМ – [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовият договор с ищцата е прекратен, считано от 02.08.2018 г., поради „липса на изискуемото образование и квалификация, изискуеми по чл.28 ЗКН и Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления”. Препис от заповедта е връчен на служителката на 02.07.2018 г. На 02.08.2018 г. тя е регистрирана като безработна в бюрото по труда. Въззивният съд е приел, че уволнението на посоченото в заповедта основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ е законно, защото по делото е установено, че към датата на сключване на допълнително споразумение и към датата на прекратяване трудовото правоотношение, ищцата не е отговаряла на нормативно установените, съгласно чл.37 ЗКН, изисквания за заемане на длъжността „заместник – директор“ в общински музей. В цитираната разпоредба е предвидено, че музейните дейности по чл.35, ал.1 и чл.36 ЗКН се извършват от лица, които притежават съответна професионална квалификация, отговаряща на изискванията по утвърдения от министъра на културата класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане (чл.37, ал.2 ЗКН). Класификаторът е утвърден със Заповед № РД09-102/23.03.2010 г. на министъра на културата. Същият е издаден от компетентен орган въз основа на законова делегация съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗКН и е акт по приложението на закона. С него са определени минималните изисквания за заемане на длъжностите в музеите, които не могат да бъдат дерогирани чрез акт на отделния работодател. В класификатора е изрично посочено в „забележка“, че минималната образователна степен за заемане на съответната длъжност се определя за областите на висшето образование, съгласно класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления, утвърден с ПМС №125/24.06.2002 г. (обн. ДВ, бр.64/2002 г.), както и съобразно тематичния обхват на музея. Това означава, че предвиденото за длъжността „заместник-директор” изискване за магистърска степен на висше образование трябва да е по конкретна специалност (вид образование), съобразно тематичния обхват на музея и за областите на висшето образование, съгласно подзаконовия нормативен акт, към който се препраща (ПМС №125/2002 г.). В случая, тематичният обхват на АМ – [населено място] е специализиран (чл. 5 от Правилника за устройството и дейността му – л. 30 от делото на РС) и включва като професионални направления - „археология”, „история“ и „етнография“, които според т.2 от класификатора, утвърден с ПМС №125/2002 г., са професионални направления в областта на хуманитарните науки. Притежаваното от ищцата висше образование по „Предучилищна педагогика”, степен магистър, и професионална квалификация – „детски учител”, спада към област на висшето образование – „Педагогически науки”, съгласно т. 1 от класификатора. При тези данни е направен извод, че Ф. не отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността; осъществено е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия й договор и оспорената заповед е законосъобразна. Посочено е, че предвидените от работодателя изисквания с длъжностната характеристика са по-ниски от нормативно установените, което е недопустимо. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Третият въпрос в изложението е обусловил правните изводи на въззивния съд, а същевременно същият е предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Производството по ч.гр.д. № 916/2020 г., имащо за предмет постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на въззивния съд по молбата на Ж.Ф. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, също следва да се спре, тъй като изходът му зависи от произнасянето на касационния съд по подадената касационна жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение