Решение № 34 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 144/2012 г.

Решение № 34 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 144/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Г. от Б. против решение № 87/21.10.2011 г. по т. д. № 191/2011 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 453/27.04.2011 г. по т. д. № 466/2009 г. на Бургаски ОС, с което е отхвърлен искът на касатора по чл. 74 във вр. с чл. 139, ал. 1 и чл. 126, ал. 3 ТЗ срещу А. О. -С. за отмяна на решенията по т. 1-3 от проведеното на 15.04.2009 г. О., като подаден след законния 14 дн. срок. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въпросът: Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн. ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?, е решен в противоречие с Р 818/30.12.2007 по т. д. 516/2007 на II т. о. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 790/3.12.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Постъпила е писмена защита от А. О. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречиво решаване е налице. С обжалваното решение е прието само, че общото пълномощно е действително, съобразно чл. 137, ал. 4 ТЗ, като се препраща към "съображенията" на ОС, и че затова е налице валидно упълномощаване на представителят по пълномощното, поради което ищецът е надлежно уведомен и тъй като искът е просрочен, следвало да се отхвърли, като недопустим. Тук трябва да се има предвид, че по принцип, когато един иск е процесуално недопустим, като просрочен, той не се отхвърля по същество, а производството по делото се прекратява с определение. Но логическото тълкуване на хипотезите на чл. 74, ал. 2 ТЗ води до извода, че приравняване на правното положение на присъствувалия и неприсъствувалия на О. съдружник е само в случай, че редовното уведомяване на втория е безспорно. Ако то е спорно, касае се за обективно съединен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 139, ал. 1 ТЗ по който съдът се произнася с решение-виж решения по гр. д. 612/2003, гр. д. 757/2003 и др. на ВКС-ТК. С представеното решение 818/30.12.2007 по т. д. 516/2007 на II т. о. е прието, че императивно въведеното законодателно изискване не само за писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обемът на овластяването, води до извода, че е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилият го съдружник. Допустимо е специалното пълномощно да бъде многократно, но това не означава възможност за пълномощника да гласува във всички ОСС, които ще се проведат в рамките на срока на упълномощаването. Настоящият състав на ВКС-I т. о. споделя този отговор на поставения въпрос. Логиката на конкретното упълномощаване изключва обратното уведомяване от упълномощения на упълномощителя за поканата, т. е. получаването на покана за О. от представител на съдружник в случая не е равнозначно на получаване на поканата от съдружника. Затова, следва да се приеме, че искът не е просрочен и трябва да бъде разгледан по същество. По изложените съображения, касационната жалба е основателна и са налице основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивното решение. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. При повторното разглеждане на делото БАС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, с оглед на крайния изход на спора- чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС-I т. о.