Решение № 6193 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Д. от гр. Петрич, срещу Решение №3058 от 01.07.2025 г. на Административен съд - Благоевград по административно дело № 582/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. К. Д. срещу Отказ № 314р-6584 от 20.03.2025 г. на ВПД началника на Районно управление (РУ) – Петрич към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на настоящия касатор е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател – С. К. Д., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен извода на съда, че не е налице основателна причина да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Счита, че са налице достатъчно доказателства, установяващи наличието на основание за самоотбрана, свързани с дейността му като блогър, разкриващ корупционни схеми. Намира, че от страна на първоинстанционния съд е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени представените от жалбоподателя доказателства. Сочи, че отказът на административния орган е бланкетен, дискриминационен и правно необоснован, който прикрива липсата на реални законови основания. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Касаторът се представлява чрез адв. П. Кютукчиев – Адвокатска колегия - Благоевград. Ответникът по касационната жалба – ВПД началникът на РУ - Петрич към ОДМВР – Благоевград, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 17.02.2025 г. С. К. Д. е подал Заявление, вх. № 314000-1751 за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени необходимите документи, включително заверени ксерокопия на Медицинско свидетелство № 14/25.11.2025 г., отразяващо състоянието му, жалба от С. Д. с вх. № 9974/2024 г. до Районна прокуратура – Благоевград, съдържаща изявление за получени предупреждения, че същият ще бъде нападнат отново, както и негови близки, Писмо вх. № 9974/2024 г. от 20.01.2025 г. по описа на РП - Благоевград, РУ - Петрич, с което уведомяват С. Д., че с постановление от 20.01.2025 г. на органите на РУ - Петрич е възложена допълнителна проверка по пр. пр. № 9974/2024 г. по описа на ТО - Петрич, Удостоверение за завършен курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие на името на жалбоподателя, Медицинско удостоверение от Районно психиатричен кабинет гр. Петрич от 06.12.2024 г., Свидетелство за съдимост с рег. № 241205123011000379437/05.06.2025 г. по описа на Бюро „Съдимост“ на Районен съд - Петрич, видно от което Д. не е осъждан, Удостоверение с № SIP-1263/2025 г./12.02.2025 г. по описа на НСС, Удостоверение вх. № 1002/2025 г. от 04.02.2025 г. по описа на РП - Благоевград, ТО - Петрич, видно от което срещу жалбоподателя няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства и Свидетелство за основно образование на Д.. Във връзка с подаденото заявление, с Писмо с рег. № 314р-2725 от 14.03.2025 г., връчено на заявителя на 18.03.2025 г., Д. е уведомен, че следва в 3-дневен срок да представи допълнителни мотиви относно направеното заявление за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. В указания срок заявителят е депозирал до началника на РУ - Петрич допълнителни мотиви, като е посочил, че е налице реална заплаха за него и семейството му, поради липсата на разкриване и превенция на извършителите на нападението срещу него от 22.11.2024 г., за което е подал сигнал до РУ – Петрич преди повече от 1 година. На 20.03.2025 г. е издаден обжалваният в първоинстанционното съдебно производство Отказ, рег. № 314р-6584 на ВПД началника на РУ- Петрич към ОДМВР - Благоевград, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, на С. Д. е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие. Отказът е мотивиран с липса на представени от заявителя доказателства за наличие на пряка и лична заплаха за правата на заявителя към 2025 г. В първоинстанционното производство е допуснат до разпит свидетелят М. Х., който твърди, че е чул, че в града се говори, че С. Д. и неговото семейство ще бъдат нападнати. Сочи, че Д. е заплашван от нападение, като предполага, че заради това иска да получи разрешение за оръжие. Заявява, че Д. вече е бил нападан веднъж, поради това, че е блогър. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че съгласно приложимата правна уредба разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие се издава само при наличие на основателна причина, която следва да бъде ясно посочена и доказана от заявителя. Според съда това изискване представлява съществена предпоставка за уважаване на искането. Съдът е посочил, че в конкретния случай, въпреки представените доказателства относно липсата на осъждания, наказателни производства и психични заболявания, не са ангажирани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да обосноват необходимостта от придобиване на оръжие за самоотбрана. Съдът е приел, че нуждата от самоотбрана не е установена по преписката, включително от разпитания в хода на съдебното производство свидетел, а аргументът, че оръжието му е необходимо за охрана – неговата лична и на негови близки, не е обоснован по несъмнен начин. Съдът е счел, че липсват данни за конкретни актове, доказващи закана за убийство и застрашаващи личната безопасност на лицето и близките му повече от всички граждани на обществотото, към момента на подаване на заявлението. Според съда нанасянето на лека телесна повреда от лица към жалбоподателя, при подаване на заявлението му, не е доказана по предвидения в закона ред, тъй като не са представени доказателства за влязъл в сила съдебен акт за това. Съдът е изложил още, че установената съдебна практика изисква дейностите, свързани с огнестрелни оръжия, да бъдат обосновани със сериозни и убедителни причини, като личните притеснения и страх за сигурността у жалбоподателя не представляват достатъчно основание. Първоинстанционният съд е посочил, че регламентираните със ЗОБВВПИ дейности са с висока степен на риск от обществена опасност, което налага заявителят да докаже, че отговаря на специално въведените изисквания за придобиване на разрешение за ползване на оръжие за самоотбрана, което в настоящия случай обаче, не е изпълнено. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е приел доводите на жалбоподателя за правилни, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно липсата на установена от Д. основателна причина, за издаване на искания благоприятстващ акт. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ и лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Д. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Заявеното от Д., че оръжието му е необходимо за самоотбрана, поради отправяни срещу него и семейството му заплахи с оглед работата му като блогър, е необосновано и недоказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че представеният пред касационната инстанция като доказателство изпълнителен лист, не води до различни изводи. Същият е неотносим към предмета на спора. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. Правилно съдът е приел, че твърденията за закана за убийство и застрашаващи личната безопасност на лицето актове са недоказани, тъй като необходимостта от издаване на разрешение за оръжие следва да бъде мотивирана с обективни обстоятелства, налични към момента на подаване на заявлението. Осигуряване на превантивни мерки за защита не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана предвид посоченото в заявлението основание, като съобразява събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Твърденията на разпитания по делото свидетел, че чул, че Д. и семейството му ще бъдат нападнати, също не са установени, доколкото същият нито е очевидец на отправяните заплахи, нито посочва в какво са се изразявали те. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд