Определение № 4057 от 11.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на етажната собственост на ваканционен комплекс „С. Н. 2“, чрез адв. З. К., срещу определение № 2518 от 20.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1333/2025 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба вх. № 21508/06.12.2024 г. срещу определение № 2969 от 21.11.2024 г. по ч. гр. д. № 1770/2024 г. на Окръжен съд – Бургас и е прекратено производството по делото. С определение № 2969 от 21.11.2024 г., поправено с определение № 223 от 27.01.2025 г., постановени по ч. гр. д. № 1770/2024 г., Окръжен съд – Бургас е отменил определение № 5368 от 10.09.2024 г. по гр. д. № 5684/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото иск по чл. 40 ЗУЕС чрез спиране на изпълнението на всички решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.07.2024 г., и вместо това е постановил друго, с което е допуснал обезпечение на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС чрез спиране на изпълнението на всички решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.07.2024 г., но при внасяне на парична гаранция в размер 1500 лв. За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу посоченото въззивно определение, предходният състав на ВКС, II г. о. е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване. Посочил е, че съгласно т. 3 от ТР № 5/24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 ЗУЕС) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство и определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Изложил е съображения, че по същество въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение (допуснато обезпечение при идентична обезпечителна мярка), като само е променил условията за обезпечаване на иска, определяйки внасяне на парична гаранция по чл. 391, ал. 2 ГПК. Постановеното от въззивната инстанция определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 и чл. 396, ал. 2 ГПК. Съдебният състав се е аргументирал и с ТР № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Обжалваното определение е правилно. Съгласно т. 3 от ТР № 5/24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 ЗУЕС) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство и определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Законосъобразна е преценката на предходния състав на ВКС, че въззивното определение, с което се променя единствено условието, при което е допуснато обезпечението на предявения иск, а именно при условие че ищецът представи парична гаранция в определен от съда размер, не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване въззивни определения, постановени в обезпечителното производство. С разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК е създаден ред за защита на ответника по молбата, когато въззивният съд за пръв път допуска исканото обезпечение на иска. Настоящият случай не попада в посоченото изключение, тъй като въззивният съдебен състав, както бе посочено по-горе, само е променил условията, при които първоинстанционният съд е допуснал обезпечението. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,