Решение № 7442 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2014 г.

Решение № 7442 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от "Индустриал партс" ООД срещу решение № 4384 от 30.06.2014 г. постановено по адм. дело № 5423 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е отчел факта, че в ревизионния акт (РА) е налице противоречие между констативна и разпоредителна част, което прави акта негоден документ за установяване на данъчни задължения. В разпоредителната част на РА, по отношение на имота в район "Студентски", е отбелязано, че дължимата сума за такса битови отпадъци (ТБО) и лихвата по нея е 0, 00 лв., т. е. - процесният имот няма непогасени задължения. Предвид изложеното актът не може да служи за годно основание за заплащане на сумите от 14 334, 28 лв. - ТБО и 5 114, 46 лв. - лихви и е следвало да бъде отменен от АССГ. За да постанови обжалвания съдебен акт относно ТБО, съдът се е позовал на твърдения за общоизвестни факти и е пренебрегнал изложените доводи за липсата на доказателства за предоставянето на услугите в определени подрайони/сектори. Наред с това съдът не е обсъдил възраженията на дружеството срещу писмените и гласните доказателства, представени от ответника в първоинстанционното производство. Не е доказано реалното предоставяне на услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения". По отношение на реалното предоставяне на тази услуга съдът се е позовал на общоизвестен факт без да съобщи на страните общоизвестните и служебно известните факти по арг. от чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Част от доказателствата, на базата на които съдът е основал своите изводи (констативни протоколи, актове и фактури) се отнасят единствено до предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а друга част (писма и извлечения от сметка) са относими само към търговските отношения между Столична община (СО) и съответните доставчици на услуги, без да установяват реално предоставяне на услугата. Липсват доказателства за функциониращо депо или площадка на територията на района, в който се намира процесния имот. През процесния период депото за отпадъци в Суходол не е функционирало. До имота няма контейнери за битови отпадъци, като липсват и данни за генериране на битови отпадъци. Не е доказано реалното предоставяне на услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Съдът не е взел предвид и не е обсъдил документите, на които се е позовал административният орган, за да достигне до извод, че процесният имот в район "Студентски" попада в приложното поле на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно заключението на вещото лице, процесният имот е незастроен, като част от имота с площ от 1800 метра е заравнена, а останалата част попада в дере, имота е неурегулиран и за него няма подробен устройствен план (ПУП). Процесният имот по общ устройствен план (ОУП) на София от 1961 г. е бил отреден за земеделски нужди, като след одобрението на ОГП на гр. София с Правилника за прилагане на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план (ОГП) на София терена е предвиден за устройствена зона - Оз - за общественообслужващи дейности и озеленяване. До имота няма изграден път, като достъп може да бъде осъществен само през съседните имоти. Вещото лице е пояснило, че за да бъде променен статута на имота, трябва да има изготвен и одобрен ПУП, след което се провежда процедура за промяна на предназначение с издаване на заповед. За процесния имот няма ПУП, респективно - останалата част от процедурата няма как за бъде изпълнена. Предвид посоченото за имота не се дължи данък недвижими имоти. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора, с което оспореният ревизионен акт да бъде отменен изцяло. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Кметът на Столична община, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Индустриал партс" ООД срещу ревизионен акт № 21-533 от 10.01.2013 г., издаден от органи по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПАМДТ)" в Столична община (СО), мълчаливо потвърден от кмета на Столична община и е осъдил "Индустриал партс" ООД да заплати на Столична община сумата от 1 253, 66 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 21-339 от 13.08.2012 г., издадена от Румяна Бенковска - началник сектор "Ревизионен контрол" на дирекция "ПАМДТ" на СО е възложено извършването на данъчна ревизия на "Индустриал партс" ООД от органи по приходите при СО, за определяне на задълженията на дружеството за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за данъчни периоди 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. Със ЗВР № 21-442 от 12.11.2012 г. е удължен срокът на ревизията с два месеца. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад (РД) № 21-508 от 18.12.2012 г. В ревизионния доклад, по отношение на нежилищен имот с площ от 3302 кв. м., находящ се в гр. София, район "Студентски", пл. № 1947 от кад. лист 722, м. "Южна градска територия, 3-та част", придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 20, т. II, рег. № 1619, н. д. № 220 от 11.04.2007 г. и открита партида М 221 от 25.06.2010 г., с декларирана отчетна стойност 410 724, 30 лв., е предложено да бъде определен ДНИ в размер на 3 491, 16 лв. и лихва за забава в размер на 1 182, 28 лв. и ТБО в размер на 14 334, 28 лв. и лихви за забава в размер на 5 114, 46 лв. По отношение на нежилищен имот - склад 204А с площ от 313.12 кв. м. и склад 213А с площ от 313.12 кв. м., находящ се в гр. София, район "Панчарево", с. Лозен, бул. "Цариградско шосе" № 425, сграда 2А от Логистични складови бази I-ви етап, придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 27, т. I, рег. № 495, н. д. № 22 от 19.03.2010 г. и открита партида 7218Н30532 от 10.05.2010 г. с отчетна стойност 850 085, 94 лв. е определен ДНИ за периода 1.04.2010 г. - 31.12.2011 г. в размер на 2 789, 34 лв. и лихва за забава 99, 10 лв., и ТБО в размер на 10 073, 52 лв. и лихва за забава в размер на 367, 07 лв., като е отбелязано, че сумите са внесени. РД е връчен на представител на ревизираното лице на 20.12.2012 г. Срещу РД е депозирано възражение вх. № МДТ-2600-22 от 9.01.2013 г. по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Със заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № 21-513 от 19.12.2012 г. Мирослава Дамянова е определена за орган, компетентен да издаде РА съгласно заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. по чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. Издаден е оспореният ревизионен акт № 21-533/10.01.2013 г., с който са установени задължения на "Индустриал партс" ООД по ЗМДТ. РА е връчен на представител "Индустриал патрс" ООД на 16.01.2013 г. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК срещу РА е постъпила жалба вх. № МДТ-2600-58 от 30.01.2013 г. В срока по чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 146 ДОПК (до 7.04.2013 г.) горестоящият административен орган не е постановил решение.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за неоснователно възражението на "Индустриал партс" ООД, че имотът в район "Студентски" не попада в хипотезите на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Посочил е, че имотът е деклариран от "Индустриал партс" ООД в декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, в която е посочено, че същият попада в строителните граници на населеното място. Според справка за имота от 9.07.2012 г. същият попада в категория "друг вид терени със селищен характер". Съгласно писмо от 26.10.2012 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър София град за имота са регистрирани данни за земеделска територия с начин на трайно ползване "друг вид застрояване". Съгласно заключението на приетата съдебно - техническа експертиза (СТЕ) е приел, че имотът в район "Студентски" е незастроен и за него няма одобрен подробен устройствен план (ПУП). Кредитирал е извода на вещото лице, че имотът не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Посочил е, че съгласно заключението имотът не е предназначен за земеделски нужди, съобразно предвижданията в ОУП на СО и попада в границите на урбанизираната територия, предвидена частично за устройствена зона за общественообслужващи дейности и озеленяване в градски район (Оз1) и частично в терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути (Тзв). Имотът попада в границите на населеното място по смисъла на § 1 от ДР на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и представлява градски район, попадащ в границите на гр. София съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ЗУЗСО, поради което е достигнал до извод, че имотът попада в приложното поле на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. По отношение на начислената ТБО е приел за безспорно, че Столична община не е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните имоти. Обсъдил е разпоредбите на чл. 61 и чл. 66 от ЗМДТ и е акцентирал на самостоятелния характер на предвидените в чл. 62 от същия закон услуги, поради което е приел възражението на "Индустриал партс" ООД, че след като не е предоставяна една от услугите, то не са предоставяни и другите, за неоснователно. Посочил е, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване може да се заплаща дори за райони, извън които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. Посочил е, че неизползването на имота е основание за освобождаване от ТБО само по отношение на компонента сметосъбиране и сметоизвозване по арг. от чл. 71, т. 1 от ЗМДТ и чл. 27, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, не но и по отношение на компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е за доказано предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване с оглед представените фактури, ежедневни и обобщени констативни протоколи, месечни актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи. Въз основа на представените писмени доказателства относно извършени и разплатени от бюджета на Столична община разходи е приел за доказано и реалното предоставяне на услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и е посочил, че е общоизвестно наличието на депо за битови отпадъци на територията на СО в кв. Суходол. Поради това е отхвърлил жалбата срещу РА и е осъдил дружеството да заплати на СО направените по делото разноски.

Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. При правилно установените по делото релевантни факти първоинстанционният съд е стигнал до погрешни правни изводи.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (редакция до изменението с ДВ бр. 39 от 2011 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Видно от разпоредбата, за целите на данъчното облагане, правопораждащ за промяната на предназначението на земеделска земя е фактът на влизане в сила на подробен устройствен план, ако определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ. Посоченото разрешение е в съответствие с нормата на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, тъй като именно с подробния устройствен план определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. С изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ бр. 39 от 2011 г.) е въведено и допълнително изискване, освен влезлият в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

В случая спорен по делото е въпросът дали процесният имот, находящ се в район "Студентски", представлява облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ или е изключен от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като представлява земеделска земя. Именно затова даденият от вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза отговор на въпроса, представлява ли имотът земеделска земя, е правен и на него е следвало да отговори съдът, на базата на събраните по делото доказателства. Видно от заключението на вещото лице, имотът находящ се в район "Студентски", не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план. Действително имотът попада в територия, определена с общ устройствен план, но посоченото обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че той вече не представлява земеделска земя. Когато с общия устройствен план се предвижда земеделска земя да се превърне в земя за неземеделски нужди, промяната на предназначението се извършва по реда на Закона за опазването на земеделските земи (ЗОЗЗ), при облекчен режим, без да се провежда процедурата по прокарване на площадка и трасе - в този смисъл е императивната разпоредба на чл. 16 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО). В случая липсват доказателства за проведена процедура за промяна на предназначението на земеделската земя по реда на ЗОЗЗ. Това е потвърдено и от заключението на вещото лице. От своя страна разпоредбата на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) регламентира, че земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и отговарят на посочените в т. 1 - т. 4 от нормата условия. По делото не е спорно, че процесният имот не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план, че не е включен в горския фонд, че не е застроен със сгради, нито представлява двор или складово помещение към такива, както и, че не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представлява прилежащи части към такива съоръжения. В представена по делото скица за имота от 7.08.2012 г., изготвена от "Зенит Гео" ЕООД и заверена от Общинска служба по земеделие, е отразено, че същият е с начин на трайно ползване "нива" от четвърта категория, т. е. - трайното предназначение на имота не е за земеделски цели. Обстоятелството, че имотът представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ е посочено и в писмо № ОТК-70-786 от 10.07.2012 г. на директор на дирекция "Териториално планиране" към направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и установеният с РА ДНИ за процесния имот в район "Студентски" е недължим. С оглед на това и по аргумент от чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ, като собственик на необлагаем с данък недвижим имот дружеството не дължи за него и такса битови отпадъци.

За посочения имот не се дължи ТБО и предвид липсата на установяване на такава с РА. Видно от разпоредителната част на РА № 21-533 от 10.01.2013 г., издаден от органи по приходите в дирекция "ПАМДТ" в СО, с него, за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. са установени дължими за внасяне суми за ДНИ, както следва:

• за нежилищен имот - земя, находящ се в гр. София, район "Студентски", пл. № 1947 от кадастрален лист 722, м. Южна градска територия, 3-та част - главница в размер на 3 491, 16 лв. и лихва в размер на 1 182, 28 лв.;

• за нежилищен имот - склад 204А и склад 213А, находящ се в гр. София, район "Панчарево", с. Лозен. бул. "Цариградско шосе" № 425, сграда 2А част от Логистични складови бази I етап - главница 0, 00 лв. и лихва - 0, 00 лв. Посочено е, че установените за ревизирания период задължения главница в размер на 2789, 34 лв. и лихва в размер на 99, 10 лв. са внесени и за имота няма непогасени задължения.

С РА, за същите данъчни периоди, са установени задължения за ТБО по компоненти обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

• за нежилищен имот - земя, находящ се в гр. София, район "Студентски", пл. № 1947 от кадастрален лист 722, м. Южна градска територия, 3-та част - главница в размер на 0, 00 лв. и лихва в размер на 0, 00 лв. Посочено е, че установените за ревизирания период задължения главница в размер на 10 073, 52 лв. и лихва в размер на 367, 07 лв. са внесени и за имота няма непогасени задължения;

• за нежилищен имот - склад 204А и склад 213А, находящ се в гр. София, район "Панчарево", с. Лозен. бул. "Цариградско шосе" № 425, сграда 2А част от Логистични складови бази I етап с ревизионния акт: - главница в размер на 14 334, 28 лв. и лихва в размер на 5 114, 46 лв.

Предназначението на РА е да установява данъчни задължения - арг. от чл. 118, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК, като по реда на ДОПК се установяват и местните данъци и такси - арг. от чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Задължителен елемент от съдържанието на ревизионния акт е неговата разпоредителна част (чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК). Волеизявлението на органа се обективира именно в разпоредителната част на акта, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. Констатациите на ревизиращия орган относно факти с данъчноправно значение, изложени в мотивите за издаването на акта, не се ползват с обвързваща сила. Ако задължения не са установени с РА, както решаващият орган, така и съдът нямат годен предмет на делото, за да се произнесат по начина предвиден в ДОПК. В настоящия случай, в разпоредителната част на ревизионния акт, за имота находящ се в район "Студентски", за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. не са установени задължения за ТБО. За установените с РА задължения за ТБО за имота, находящ се в район "Панчарево", липсват каквито и да било доказателства, относно тяхната дължимост. Липсват данни и твърдения за проведено производство за поправка на очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. Поради това РА, в частта установяваща задължения за ТБО, за целия процесен период, се явява незаконосъобразен и на посоченото основание.

Като е приел противното административният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго такова, с което да се отмени процесният РА.

При този изход на спора заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Столична община, да заплати на "Индустриал партс" ООД сумата от 2 391, 00 лв., представляваща направени в производството пред двете съдебни инстанции разноски, от които 50, 00 лв. - внесена държавна акса за подаване на жалба пред АССГ, 25, 00 лв. - внесена държавна такса за подаване на касационна жалба пред ВАС, 300, 00 лв. - депозит за вещо лице в производството пред АССГ и 2 016 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния договорен размер от 2 880, 00 лв. се явява неоснователна, предвид липсата на доказателства за заплащане на сумата.

По изложените съображения и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,