Определение № 126 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 571/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. З., срещу определение от 12.10.2011г. по ч.гр.дело № 1594/2011г. на Варненския окръжен съд, с което частично е отменено разпореждане от 06.06.2011г. по гр.д.№235/2008г. на Районен съд –Девня и е разпоредено да се издаде в полза на [фирма], [населено място], обратен изпълнителен лист срещу [фирма] за сумата от 51 726,11 лева, представляваща такси и разноски по изпълнението. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на определението. Счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Прилага определения на ВКС и ВнАС. Ответникът по частната жалба [фирма], оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тя обаче е процесуално недопустима, поради следното: Подлежащите на касационно обжалване пред ВКС определения са изчерпателно определени в разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК. Извън посочените хипотези определенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване само в случаите, когато са постановени за първи път от него – чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Аргумент за необжалваемостта пред ВКС на атакуваното определение е и изрично предвидената в разпоредбата на чл.407,ал.3 ГПК обжалваемост по общия ред на определението, с което съдът се произнася по молбата за издаване на изпълнителния лист при условията на чл.406,ал.2 ГПК, т.е. само за изрично посочената хипотеза е приложимо общото триинстанционно обжалване. В случая първоначалният изпълнителен лист е издаден на основание чл.361 ГПК, като е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното осъдително решение. С влизане в сила на въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист и на основание молба на ответника, е постановено издаването на обратен изпълнителен лист. С постановяване на определението от окръжния съд, с което е разгледана частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, с което въззивният съд се е произнесъл по същество по правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основание чл.245,ал.3 ГПК, предвиденият контрол за законосъобразност над първоинстанционния акт е изчерпан. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.