Определение № 1197 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 940/04.04.2025 г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 260007/11.03.2024 г. по гр.д. № 94/2014 г., с което Софийският градски съд е уважил молбите по чл. 248 ГПК на Е. Й. Г. и на Р. Д. Г., като е допълнил в частта по разноските определението за частичното прекратяване на производството по исковете на Комисията за отнемане на противозаконно придобитото имущество, предявени срещу тези двама ответници, съответно проверяваното лице, привлечено за престъпление в обхвата на чл. 108, т. 18 ЗОНПИ, и неговата съпруга. С определение по гр.д. № 4181/2025 г. настоящият състав на Върховния касационен съд прецени, че решението е вероятно недопустимо, доколкото във въззивното производство са участвали само КОНПИ и „Патрия“ ООД – третият ответник, срещу когото е бил предявен и е висящ иска по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ за отнемане на един имот в [населено място], Общ. Б., Софийска област. Касационното производство бе спряно поради това, че повдигнатите материалноправни въпроси са включени в предмета на висящото тълк.д. № 1/2026 г. ОСГК на ВКС. С касационното решение може да се приеме, че легитимацията на проверяваното лице, на съпругата – свързаното с него лице и на контролираното е съвместна, а материалното право на отнемане на незаконно придобито имущество е едно, макар да включва различни елементи – имущество и лица, от които може да се отнеме имуществото, което е незаконно придобито в смисъла на ЗОНПИ. Съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, с решението съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на спора. Следователно и по аналогия с чл. 123 ГПК частната касационна жалба следва да се присъедини към гр.д. № 4181/2025 г. При тези мотиви, съдът