Определение № 5782 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Овергаз мрежи“ АД с ЕИК 130533432 и седалище и адрес на управление в София, ул. „Филип Кутев“ № 1, против Определение № 7240 от 02.03.2025 г., постановено по адм. дело № 5387 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Овергаз мрежи“ АД против мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) да се произнесе по Заявления на дружеството с вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. и с вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 г. и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Комисията 100, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, навеждайки доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10 я оспорва с доводи за неоснователността й, развити в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 5387/2024 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на „Овергаз мрежи“ АД против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по негово Заявление с вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. за утвърждаване на изменение на цени за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи и цени за присъединяване на клиенти към газоразпределителните мрежи и негово Заявление с вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 г. за утвърждаване на изменение на цени за снабдяване с природен газ и компонента за снабдяване със сгъстен природен газ за всяка от лицензионните територии. Административният съд е установил, че „Овергаз Мрежи“ АД притежава 10 бр. лицензии за извършване на дейностите „разпределение на природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за посочените в тях лицензионни територии. Приел е, че със Заявление, вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. (л. 26-27 от първоинстанционното дело) дружеството сезирало КЕВР с искане за утвърждаване на изменение на цените за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи и на цените за присъединяване на клиенти към газоразпределителните мрежи за териториите, на които дружеството има издадени лицензии за дейностите „разпределение на природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за ценови период 2024 г. Със Заявление, вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 г. (л. 23-24, пак там) дружеството отправило до Комисията искане за утвърждаване на изменение на цените за снабдяване с природен газ от краен снабдител и на цените за снабдяване със сгъстен природен газ от краен снабдител за териториите, на които дружеството има издадени лицензии за дейностите „разпределение на природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за ценови период 2024 г. Със Заповед № З-Е-300/04.10.2023 г. на Председателя на КЕВР (л. 65, пак там) е сформирана работна група със задачи да разгледа и анализира подадените от „Овергаз Мрежи“ АД две заявления с оглед установяване на съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ (Наредба № 2/ Наредба/та), като изготви доклад и проект на решение в тази връзка в 60-дневен срок от постъпване на заявленията или от отстраняване на нередовностите в тях, в случай че такива са установени. По подадените заявления Комисията е поискала допълнителна информация от „Овергаз Мрежи" АД с писмо, изх. № Е-15-57-29 от 15.12.2023 г. (л. 53, пак там), указвайки на дружеството да предостави информация за отчетените стойности на инвестициите в газоразпределителна мрежа – линейна част (РГ 1, РГ2, РГ3, РГ4, РГ5 и РГ 6), отклонения – линейна част и съоръжения за битови потребители и потребители на природен газ за стопански нужди до 53 МВтч/год (ГО1 и ГО2) и отклонения – линейна част и съоръжения за потребители на природен газ за стопански нужди (ГО1, ГО2 и ГО3) за периода на 2023 г., въз основа на достоверни данни за нетекущите активи по видове дейности. С писмо, вх. № Е-15-57-29/28.12.2023 г. (л. 62-63, пак там) дружеството уведомило Комисията, че информацията ще бъде предоставена в началото на месец януари 2024 г. с оглед приключване на календарната 2023 г. и предоставянето на коректна отчетна информация за целия период на 2023 г. С Решение № 3799 от 10.04.2023 г. по адм. дело № 13382 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., оставено в сила в обжалваната част с Решение № 1186/01.02.2024 г. по адм. дело № 5284/2023 г. на същия съд, петчленен състав е отменен чл. 25, ал. 2, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) от Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ. Решението на ВАС е обнародвано и е влязло в сила на 09.02.2024 г. (ДВ, бр. 12 от 2024 г.). С писмо изх.№ ОМ-ИД-316/06.02.2024г., постъпило в КЕВР на същата дата под № Е -15-57-29 (лист 58 и лист 60 от делото), "Овергаз Мрежи" АД, че в резултат на съдебната отмяна на чл.25, ал.2, т.3 от Наредба №2 от 19 март 2013 г. отпадат основанията за допълнително изискани данни за инвестиции за периода 2023 година. Комисията не се е произнесла по подадените пред нея от дружеството Заявления, вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. и вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 година. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от „Овергаз Мрежи“ АД жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК. Съдът е тълкувал нормата на чл. 28, ал. 2 и чл. 34 от Наредба № 2, както и на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация. Съобразил е липсата на срок за предоставяне на информацията по писмо на КЕВР до „Овергаз мрежи“ АД, изх. № Е-15-57-29 от 15.12.2023 г., както и на данни в административната преписка, кога това писмо е получено от дружеството. Преценил е, че последното е стигнало до адресата най-късно на 28.12.2023 г., на която дата е изпратено писмото-отговор от дружеството на л. 63 от първоинстанционното дело. Приел е, че считано от тази дата започва да тече 7-дневният срок по чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2 за предоставяне на изисканата информация и след като такава не е представена, считано от 05.01.2024 г. тече срокът по чл. 28, ал. 3 от Наредбата. Съдът е тълкувал последната разпоредба в смисъл, че не посочва срока за произнасяне на Комисията. Поради това е счел, че приложение в случая следва да намери нормата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Приел е, че двумесечният срок за произнасяне на органа е изтекъл на 05.03.2024 г., респ., че мълчалив отказ е формиран на 06.03.2024 г. Съобразявайки чл. 149, ал. 2 АПК и датата на подаване на жалбата на дружеството, с която същият е оспорен – 09.05.2024 г., съдът е формирал решаващия извод, че последната е просрочена. Допълнил е, че отмяната на чл. 25, ал. 2, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) от Наредба № 2 е извършена в срока за произнасяне на КЕВР по заявленията, поради което е подчертал, позовавайки се на чл. 142, ал. 1 АПК, че Комисията, предвид отпадането на обстоятелствата във връзка с инвестициите от дължимата проверка в производството по утвърждаване на изменение на цени за следващ ценови период, е следвало да съобрази промяната в нормативната уредба в хипотезата на издаване на административен акт, без да изисква допълнителна информация по този въпрос. Отхвърлил е, като неоснователни, възраженията на дружеството-жалбоподател, че след влизане в сила на изменението на Наредбата започва да тече нов двумесечен срок за произнасяне на компетентния административен орган. Мотивирал се е, че следствието от изменението на нормативната уредба е, че органът е длъжен да съобрази действащата уредба към датата на издаване на административния акт. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Преценката на Върховния административен съд е за неправилност на обжалваното определение, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е нарушил материалния закон. Конкретните съображения за този извод са следните: Административният съд е допуснал компилация от срокове, касаещи различни правомощия на КЕВР, което е неправилно. Става ясно, че след подаване на заявленията от "Овергаз мрежи" АД, КЕВР е поискала допълнителна информация от търговското дружество, която последното не е предоставило, а впоследствие е отказало да предостави под предлог отменена относима нормативната уредба. При тази фактическа хипотеза, по силата на чл.28, ал.3 от Наредба №2 от 19 март 2013 г. КЕВР е имала правомощието, да не разгледа преписката по същество и да я прекрати. Безспорно е, че КЕВР не се е възползвала от това свое правомощие до подаване на жалбата до съда. Безспорно е, че КЕВР не се е произнесла и по съществото на заявленията до подаване на жалбата в съда. Това бездействие на КЕВР да приключи по един или друг начин преписката по подадените заявления, само по себе си, е незаконосъобразно, тъй като от една страна противоречи на редица принципи на административния процес - принципа на законност/ чл.4, ал.1 АПК/, принципа на съразмерност / чл.6, ал.1 АПК/, принципа на служебното начало / чл.9, ал.1 АПК/, принципа на бързина и процесуална икономия / чл.11 АПК/, а от друга поставя в невъзможност заявителя да защити правата и интересите си. Предвиденото от закона средство за защита на засегнатите лица срещу подобно мълчание на администрацията е именно институтът на мълчаливият отказ - чл.58, ал.1 АПК и възможността за неговото съдебно обжалване - чл.145 вр. с чл.149 АПК. Мълчаливият отказ е приложим в производствата по издаване на индивидуални административни актове, какъвто характер има решението на КЕВР, с което утвърждава или изменя цени цени, съгласно чл. 36а, ал.2 от Закона за енергетиката. В конкретния случай, обосновано е да се приеме, че след като КЕВР не е прекратила преписката поради неизпълнение на указанията й за изискване от заявителя на допълнително документи, Комисията е формирала мълчалив отказ по нея. Релевантният и спорен въпрос по делото е, кога е формиран този мълчалив отказ. Първоинстанционният съд е формирал необоснован и неправилен извод по въпроса. Административният съд не е съобразил разписаната в ЗЕ, Наредба №2 от 19.март 2013 г./Наредбата/ и Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация /Правилника/ процедура за произнасяне от КЕВР с решение по същество по заявленията. Нормативно разписаната процедура е следната: подаване на заявленията в нормативно установен срок; образуване на преписка по тях; възлагане на преписката на докладчици (работна група)- чл.40 от Правилника; проучване на преписката от работната група, което проучване приключва с писмен доклад, който се представя на КЕВР и се приема от нея на закрито заседание в срок до 2 месеца от представяне на заявленията - чл.34, ал.1 от Наредбата; следва открито заседание на КЕВР, на което тя обсъжда с енергийните предприятия доклада и определя срок за предоставяне на становища и писмена обосновка на направените възражения - чл.34, ал.4 от Наредбата; приемане на решение от КЕВР на закрито заседание - чл.47, ал.1 от Правилника. Нито в закона, нито в Наредбата, нито в Правилника са разписани максимални срокове за провеждане на откритото заседания от КЕВР и на закритото след това, на което именно КЕВР приема решението си. При този неуреден случай относно сроковете във връзка са окончателно произнасяне от КЕВР, по силата на препращащата разпоредба на чл.13, ал.8 от Закона за енергетиката, следва да се приложи някой от сроковете, предвидени в чл.57 АПК. Хипотезата, която в максимална степен се доближава до настоящата ( без да я припокрива) е уредената в чл.57, ал.5 АПК - когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Тоест, приложимият по аналогия срок за произнасянето от КЕВР в подобни на настоящата хипотези е едномесечният срок, който започва да тече след приемане на доклада на работната група или след изтичане на срока за представяне и приемане на този доклад. В хипотеза като настоящата, когато не е изготвен работен доклад от работната група, а от заявителя е поискано от КЕВР да попълни преписката с липсваща информация, което той не е направил, но и КЕВР не е прекратила преписката поради това, двумесечният срок за приемане на доклада започва да тече от изтичането на 7-дневния срок по чл. 28, ал.2 от Наредбата / за отстраняване на непълноти по заявленията/, а след изтичане на този двумесечен срок за КЕВР започва да тече 1 месечният срок за произнасянето й по съществото на преписката. Административният съд не е попълнил административната преписка с информация относно датата, на която писмо изх.№ Е-15-57-29/15.12.2023г. е достигнало до "Овергаз мрежи" АД, поради което е невъзможно да се изчисли, кога, на коя дата е изтекъл 7-дневният срок по чл.28, ал.2 от Наредбата, респективно невъзможно е да се изчисли от коя дата е започнал да тече 2 -месечният срок и на коя дата е изтекъл 2 месечният срок по чл.34, ал.1 от Наредбата, а от там и кой е началният моментна 1 месечния срок за произнасянето от КЕВР и кога изтича той. Допуснатото от съда съдопроизводствено нарушение с несъбиране на цялата информация по административната преписка, препятства настоящата инстанция да определи деня, в който КЕВР е формирала мълчаливия си отказ по заявленията на търговското дружество. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд, което следва да започне от ново произнасяне по допустимостта на жалбата, но след изпълнение на указанията на настоящата инстанция, дадени в настоящото определение. Воден от горните мотиви и на осн. чл.221 ,ал.2 АПК вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд