Определение № 225 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 514/2012 г.

Производството по делото е образувано по три касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 1786/22.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1878/2011 г. С. А. И. /ищец по делото/ обжалва въззивното решение в частта, с която иска му е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния размер от 90 000 лв., както и за лихвата върху неуважената част от главницата. П. на Република България обжалва решението в частта, с която иска по чл. 2 ЗОДОВ е уважен и излага доводи за противоречие с чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Окръжен съд Кюстендил обжалва решението в частта, с която иска е уважен и спрямо него, като счита, че не е материално отговорен за причиненото увреждане, както и за противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато и по трите жалби. Производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ВКС. Тълкувателното постановление е обявено и са отпаднали пречките по движението на делото; то следва да бъде възобновено. Мотивиран от изложеното и съгласно чл. 230 ГПК, съдебният състав