Решение № 827 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Община Белоградчик, представлявана от Б. Иванов – кмет, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Златанов от Софийска адвокатска колегия, против решение № 684 от 23 юни 2025 год., постановено по адм. дело № 121/2025 год. по описа на Административен съд гр.Видин. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения излага доводи, че първоинстанционният съд напълно необосновано споделя извода на административния орган, че липсва реално изпълнение на СМР на обекта. Счита, че неправилно съдът не е взел предвид представените в резултат на отправеното искане доказателства, с които в пълнота бенефициерът е доказал реалното изпълнение на СМР. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС развива доводи, че доколкото материалната доказателствена сила на представените документи не е оспорена от административния орган, то съдът е бил длъжен да приеме, че процесните СМР са били изпълнени на датата и в количествата, отчетени от общината. Намира за неправилен и извода на първоинстанционния съд, че констатираните на място извършвани „строително – ремонтни дейности“, не би могло да касаят отстраняване на дефекти, доколкото представените в производството доказателство изцяло опровергават тези изводи. Заключава, че по отношение на описаните разходи, в пункт I, т. 1 до 3 от административния акт, са били налице условията за тяхната допустимост. Счита, че поради материална незаконосъобразност на т. 1 от административния акт, то неправилни се явяват и изводите, изложени в т. 2 – 6 от акта, касаещи намаляването на размера на заявените разходи за упражняване на авторски строителен надзор при строителството на обекта, както и за организация и управление на проекта. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът – Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (РУО на ОПРР) 2014 год. - 2020 год. в съдебно заседание не изпраща представител. В представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Видин е отхвърлил жалбата на Община Белоградчик срещу решение № РД-02-14-1392 от 14 август 2024 год. на РУО на ОПРР 2014 год. – 2020 год., с което по шест пункта не извършва верификация и плащане на разходи по постъпило окончателно искане за плащане на сумата в общ размер на 381 031,45 лева. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че Община Белоградчик е бенефициер по сключен с МРРБ, в качеството му на УО на ОПРР 2014 год. - 2020 год. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по процедура на подбор № BG16RFOP001-2.003 „Енергийна ефективност в периферните райони – 3“ № от ИСУН BG16RFOP001-2.003-0012-C01, рег.№ РД-02-37-66 от 02 септември 2020 год., за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-2.003-0012 „Изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради находящи се в гр. Белоградчик, ул. Любен Каравелов № 3 и № 7, ул. Белоградчишки проход № 2, № 4 и № 6, на стойност 1 468 498,40 лева. На 28 януари 2020 год., бил сключен договор № 17 от 28 януари 2020 год. за обновяване за енергийна ефективност по проекта на сграда с адрес гр. Белоградчик, ул. ••• между Община Белоградчик и сдружение на собствениците „Кокиче“. На 05 март 2020 год. между Община Белоградчик и „Билденерджи“ ООД - изпълнител на инвестиционния проект и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР, бил сключен договор № 50 от 05 март 2020 год. За неговото изпълнение бил съставен приемо -предавателен протокол и била издадена фактура № 474 от 21 декември 2023 год. на стойност 953.86 лева с ДДС На 09 юли 2021 год. с изпълнителя на СМР „Изострой-ВД“ ЕООД, бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 24 от 09 юли 2021 год. с № от ИСУН - BG16RFOP001-2.003-0012-С01-S-02 и допълнително споразумение към него от 08 март 2023 год. На 19 декември 2023 год. били издадени фактура № 345 на стойност 293 726,68 лева с ДДС и фактура (дебитно известие) № 346 на стойност 77 034,13 лева с ДДС. Бенефициерът е сключил и договор за осъществяване на строителен надзор на всички обекти, предвидени в АДБФП, № 211 от януари 2020 год. със СД “Артстрой-Николов, синове и сие“, като на 10 август 2022 год. е сключен анекс с правоприемника на изпълнителя на надзора “Артстрой И. Иванов“ ЕООД. На 11 юли 2023 год. с протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво била открита строителната площадка за изпълнение на договора, в частта за сградата, находяща се на ул.“Любен Каравелов“ № 3. На 19 декември 2023 год. бил издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. На 21 декември 2023 год. било издадено удостоверение № 14 за въвеждане в експлоатация на строежа на ул.“Л.Каравелов“ № 3. На 21 декември 2023 год. “Артстрой.И.Иванов“ ЕООД е издал актуализация № 254 от 21 декември 2023 год. на съществуващия техническия паспорт на сградата № 199-15 от 09 март 2020 год., като е нанесъл извършените СМР, за което е издадена фактура № 54 от 22 декември 2023 год. за сумата 8 833,86 лева с ДДС. От приложените по делото доказателства се установявало, че след въвеждането в експлоатация на строежа, били извършени проверки на място от общината и строителния надзор, които са установили дефекти в изпълнението на СМР, като са дали указания за отстраняването им. На 29 декември 2023 год. Община Белоградчик е направила искане за окончателно плащане № 3 до УО по ОПРР за общата сума от 1 553 328,90 лева. След подаден сигнал за извършено нарушение в периода 21 - 22 март 2024 год. била извършена проверка по изпълнението на всички обособени позиции (ОП) в ДБФП на място в община Белоградчик. Същата е завършила с доклад до Началника на отдел „Мониторинг“ в МРРБ. В доклада било отразено, че по отношение на договора за СМР с изпълнител „Изострой-ВД“ ЕООД при проверката било установено, че СМР не са приключили: не била завършена изцяло фасадата на сградата, дограмата не била подменена изцяло, както и други съпътстващи дейности, не била представена строителна документация за изпълнение на строителен и авторски надзор, което било препятствало да се направят измервания и да се изготви протокол за измерване. По отношение на договора за осъществяване на строителен надзор на пет сгради, една от които е сградата на ул.“Л. Каравелов“ № 3, с изпълнител “Артстрой И. Иванов“ ЕООД, проверяващите установилите, че СМР не са приключили, не е представена строително документация и необходимата такава за изпълнението на строителния надзор на конкретната сграда. По отношение на договора с „Билденерджи“ ООД - изпълнител на инвестиционния проект и последващо осъществяване на авторски надзор на пет сгради, проверяващите установили, че въвеждането и експлоатацията на една от сградите не било извършено. В тази връзка било направено предложение да не се верифицира сумата от 341 064,90 лева без ДДС. На 14 август 2024 г. било издадено уведомление за одобрено искане за плащане на окончателните разходи в размер на 553 903,75 лeва, както и отказ от верификация в общ размер на 381 031,45 лева от разходите, описани в предявени за окончателно плащане, както следва: по т. 1. разходи в размер на 293 726,68 лв. с ДДС, поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП; по т. 2. разходи в размер на 77 034,13 лв. с ДДС, поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП; по т. 3. разходи в размер на 1 766,77 лв. с ДДС, поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП; по т. 4. разходи в размер на 953,85 лв. с ДДС, поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП; по т. 5. разходи в размер на 0,05 лв. с ДДС, поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 92 от Общите условия към АДБФП; по т. 6 разходи в размер на 7 549,97 лв. поради липса на условията, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 год. - 2020 год. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. По отношение на материалната законосъобразност на решението на РУО на ОПРР, първоинстанционният съд позовавайки се на извършената проверка на място, е приел за безспорно доказано, че към датата на извършването на същата СМР на обект на ул. „Любен Каравелов“ № 3, не са приключили. По отношение на т.1 и 2 от оспорения административен акт, съдът е възприел изцяло изводите на РУО, че разходите за СМР са изплатени без да са извършени към момента на съставяне на протокол за приемане на извършени СМР (ППИСМР) № 2 от 19 декември 2023 год. Изложил е, че представените по – късно доказателства, от страна на бенефициера, не оборват констатациите на проверяващите, тъй като при незавършили СМР и несвоевременното представяне на документи за това, направеното плащане не е разход, който може да се счита за допустим. Посочил е, че след като СМР не са завършили през м.март 2024 год., то няма как надзора да е изпълнен декември 2023 год. В тази връзка и по т. 3 и 4 от оспорения административен акт, съдът е приел за правилен и извода на РУО за неправомерно изплатен разход за строителен надзор, който реално не е бил извършен към момента на плащането, тъй като първоначално представените отчетни документи за окончателно плащане са били без приемо-предавателен протокол, като той бил представен след указанията на РУО за това от 11 март 2024 год., но с дата 21 декември 2023 год., а проверката на място на 21 и 22 март 2024 год. била констатирала, че СМР не са приключили. По отношение на т. 5 от административния акт съдът е обосновал, че не е бил изпълнен чл. 92 от ОУ, доколкото данните, посочени в отчетите (междинни и окончателен), не отговарят на тези в счетоводната система на бенефициера. По т.6 от оспореният административен акт съдът е приел, че след като в искането за окончателно плащане общината е направила искане за финансиране на непреки разходи от 18 018,67 лева, то основателно и при предварителна яснота на условията, РУО е отказал да верифицира 7 549,97 лева, с която сума се надхвърлял максималния размер от 23 516,61 лева на непреки разходи. Посочил е, че това крайна сума, която изцяло зависи от размера на верифицираните преки допустими разходи по проекта, поради което тя неизбежно подлежала на определяне при окончателното плащане. В заключение е изложил мотиви, че представянето в последствие на строителната документация, удостоверяваща завършеност на строежа, а не по време на проверката и след нея, само по себе си е основание да се приеме, че същият не е изпълнен. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на общината като неоснователна. Решението е незаконосъобразно по отношение на точки т. 1 до 4, както и т. 6 от оспореният административния акт. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Законодателят е уредил производството за верификация на разходи в чл. 60 – чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съобразно посочените разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. В настоящия случай за да откаже верификация на разходите по т. 1 до 6 вкл. от оспорения акт органът е посочил като правно основание на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения АДБФП (за т. 1 до т.4 от решението), чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 92 от Общите условия към АДБФП (за т. 5 от решението) и чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. (за т. 6 от решението). Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция), за да се считат за допустими, разходите следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с това са изпълнени и останалите условия за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Според т. 5 от с.з разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система;. В т. 2 от с.з. е посочено, че разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. По отношение на описаните в т. 1 до т. 4, както и в т. 6 разходи в оспорения административен акт органът е изложил, че във връзка с искане за окончателно плащане от 29 декември 2023 год., в нарочно писмо от 11 март 2024 год. на РУО било поискано да бъдат представени пояснения и допълнителни документи, като с писмо от 26 март 2024 год. бенефициерът е представил документи, които се изготвят след приключване на СМР на строежа и доказващи, че обектът е приключен, както следва: ППИСМР № 2 от 19 декември 2023 год. (окончателен), удостоверяващ, че всички СМР на обект на ул. „Любен Каравелов“ № 3 са завършени и платени на изпълнителя, както и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт обр. 15) от 19 декември 2023 год. и удостоверение за въвеждане в експлоатация с дата 21 декември 2023 год. Посочил е, че при извършена проверка на място в периода 21 март – 22 март 2024 год. било установено, че СМР за посочения обект не са приключили. Установено било, че не била завършена фасадата на сградата, дограмата не била подменена. Поради непредставяне на строителната документация не било възможно извършване на измервания и изготвяне на Приложение 10.5-5 – Протокол за измервания. Въпреки представените от бенефициера доказателства на 26 март 2024 год. РУО е приел, че бенефициерът неправомерно е изплатил на изпълнителя разходи за СМР, които реално не са били извършени към момента на съставяне на ППИСМР от 19 декември 2023 год. Предвид отказа за верификация на разходите описание в ППИСМР е отказал да верифицира и тяхната индексация. Позовавайки се на извършената проверка на място е приел, че след като на обекта СМР не са приключили, то в този случай и дейностите по строителен надзор също не са приключили. В оспорения акт е изложил, че по бюджетен III.27.1 „Разходи по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ за възнаграждение на екипа по проекта и разходи за публичност“ не се верифицират разходите, представляваща сумата от установено надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за организация и управление (непреки разходи) на база общо верифицирани преки разходи. В случая с оглед приложените по делото доказателства настоящия касационен състав намира за безспорно доказано реалното изпълнение на спорните СМР. Акт образец № 15, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба №3/2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, е акт за установяване годността за приемане на строежа, които се съставя на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета категория; този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор; с този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя и съдържа: а) описание на договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа, екзекутивната документация и съставените актове и протоколи по време на строителството, документацията от строителното досие на обекта (актове, протоколи, дневници, декларации за експлоатационни показатели/декларации за характеристиките на строителния продукт на вложените строителни продукти и други документи, изискващи се по съответен нормативен акт), както и на тези за проведени изпитвания, измервания и др., доказващи правилността на изпълнението, и др.; б) данните от огледа на място и околното пространство (възстановено ли е във вида при откриване на строителната площадка), включително описание на строежа и на неизвършени, незавършени или недобре извършени работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва да бъдат отстранени, за което се съставя констативен протокол и др.; в) доказателства, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията на сключения договор, въз основа на които съставителите установяват годността за приемане на строежа, частта или етапа от него; Акт образец №19 за извършени строително монтажни работи (в случая ППИСМР № 2 от 19 декември 2023 год.), от друга страна, е документ, с който се документират извършени строително монтажни работи на съответен етап на строителство. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. Съставя се при необходимост, при искане на една от страните. В него извършените СМР се описват по видове, количество, единична цена и обща стойност. Описва се също и наличие на недостатъци и оспорените СМР ако има такива. Той дава възможност да се проследи отговарят ли извършените СМР на сключения между страните договор. Датата, на която е подписан акт образец 19 и от двете страни е датата, на която строително монтажните работи се признават за извършени. Действително сам по себе си този акт е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като същият не доказва, че отразените в него количества и видове СМР са реално изпълнени. Затова при спор между възложител и изпълнител доказателствената сила на тези актове, следва да се преценява с оглед всички относими доказателства по делото, установяващи вида и количеството на действително извършените строително-монтажни работи. Съставените и оформени съгласно изискванията на посочената наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите – чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 год. Предвид указаната от наредбата доказателствата сила на съставените в настоящия случай актове обр. 15 и обр. 19, в тежест на РУО е да ангажира доказателства, с които да обори тази доказателствена сила. Както се посочи по-горе, актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни. В случая, съставените актове, не са били оспорени по отношение на тяхната истинност. Напротив, същите са представени като част от административната преписка и приети в съдебно производство без оспорване от ответната страна, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. С оглед горното, въз основа на редовно събраните в хода на административното производство писмени доказателства, които не са оспорени по надлежния ред в съдебното производство, то неправилно първоинстанционният съд не е зачел тяхната доказателствена сила. За пълнота следва да се отбележи, че в административното производство липсва процесуална норма, която да предвижда преклузивен срок относно представянето на писмени доказателства до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Фактът, че същите са представени пред административния орган на по – късен етап, след подаденото искане за окончателно плащане, е ирелевантент, доколкото в случая се касае до приемането на доказателства, които са допустими на общо основание и са били известни на административния орган преди издаване на оспорвания административен акт, а не за настъпили обстоятелства след него. Неправилен е изводът на съда, че отказът по т. 1 до т. 4, както и по т. 6 от решението за потвърждаване допустимостта на заявените разходи е съответен на представени доказателства по делото, доколкото в периода за извършване на проверките на място било установено извършване на СМР на обекта. Действително органът следва да установи дали декларираната дейност, за която са отнасят разходите, е извършена качествено и в срок, и дали са налице доказателства за реалното й изпълнение, в която връзка е и извършената от органа проверка на място в периода 21 март – 22 март 2024 год. Но проверката на място на етап окончателно плащане обаче изисква обследване на завършеността на дейностите по проекта, в т.ч. и извършване на контролни измервания, каквито в случая не са осъществени. Констатациите в протоколите от извършената проверка са били оборени от бенефициерът, като пред административния орган са били представени доказателства, удостоверяващи, че всички СМР на обект на ул. „Любен Каравелов“ № 3 са завършени и платени на изпълнителя, както и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт обр. 15) от 19 декември 2023 год. и удостоверение за въвеждане в експлоатация с дата 21 декември 2023 год. От приложените по делото доказателства се установява, че след въвеждането в експлоатация на строежа са били извършени и проверки на място от общината и строителния надзор, които са установили дефекти в изпълнението на СМР, като са дали указания за отстраняването им. В този смисъл органът е задължен да ги цени като годно доказателство и да изложи мотиви, какво се установява от тях и как се отразяват тези факти към искането за плащане на посочените разходи. Предвид посоченото първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, при постановяване на решението си, представените по делото доказателства. Решението му, в посочената част, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това бъде отменен и административният акт в тази част. Доколкото претендираните за верификация средства, за които е налице отказ по т. 1 до 4, както и т. 6 от административния акт са част от претендираните от Община Белоградчик средства в искането за окончателно плащане, преписката и в тази част следва да се върне на административния орган, за преценка на неговата основателност, след обсъждане на представените в хода на административното производство доказателства. В решението за отказ за верификация, по т. 5, е отказана верификация и плащане на разходи в размер на 0,05 лв. В случая бенефициерът е поискал за възстановяване разходи в размер на 1592,26 лева с ДДС по фактура № 457/11 октомври 2023 год., издадена от „Билденерджи“ ЕООД, а в приложеното към нея извлечение от счетоводната си система, разходът е в размер на 1592,21 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), разходите се считат за допустими, ако същите са отразени в счетоводната документация на бенефициера чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице основанието за отказ посочено в чл.57, ал.1, т.5 ЗУСЕФСУ, доколкото данните, посочени в отчетите документи, не отговарят на тези в счетоводната система на бенефициера. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения акт в частта му по т. 1 за сумата от 293 726,68 лв. с ДДС; по т. 2 за сумата от 77 034,13 лв. с ДДС; по т. 3 за сумата от 1 766,77 лв. с ДДС; по т. 4 за сумата от 953,85 лв. с ДДС и по т. 6 за сумата от 7 549,97 лв. и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) съдът определя 90 – дневен срок на органа за произнасяне. Решението, в останалата му оспорвана част, като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията за разноски на страните следва да бъде преценена с оглед изхода на делото при настоящото му разглеждане. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния жалбоподател искане, в полза на Община Белоградчик, се дължат съдебни разноски, както следва: 3 400,00 лв. за платени държавни такси, както и 12 000,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, от които пред Административен съд гр. Видин в размер на 7 200,00 лв. и 4 800,00 лв. пред ВАС или общо в размер на 15 400,00 лв., равняваща се на 7 873, 89 евро във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. За настоящото касационно производство, касаторът претендира присъждане на разноски в общ размер на 25 700,00 лв., от които 24 000,00 лева за адвокатско възнаграждение и 1700,00 лева държавна такса, удостоверени с договор за правна защита и съдействие и фактура № 427 от 10 ноември 2025 год. С представения писмен отговор от 21 юли 2025 год., процесуалният представител на ответника е заявил възражение за прекомерност, като в случая е развил доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено не само с минимума, предвиден в Наредба № 1, а и с действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира възражението на касационния ответник за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за основателно. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25 януари 2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., настоящият касационен състав намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 10 000,00 лв., равняваща се на 5 112, 92 евро, за касационното оспорване. В съответствие с тези мотиви, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата в размер от общо 27 100,00 лева, равняващи се на 13 856,01 евро. При този изход на спора, разноските в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Доказаните разноски по размер са незначителни, поради което такива не следва да се присъдят. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,