Определение № 6913 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [заличен текст], против Определение № 604 от 02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1279/2024 г. по описа на Административен съд – София – Област (АССО), с което е оставена без разглеждане исковата молба на частния жалбоподател, с вх.№15280/15.10.2024г. по описа на ВАС и производството по адм.д. № 1279/2024г. по описа на АССО е било прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК, поради което се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на Г. В. К., изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в [заличен текст], срещу Административен съд-София-град (АССГ) за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 500 000,00 евро, като резултат от правораздавателната дейност на Административен съд София – град, изразила се в злоупотреба с право, ограничаване на достъпа до правосъдие, бавене на дело, манипулация с представени сведения, лъжи, нарушаване на основните човешки права и правото на Европейския съюз, възприета от съдебният състав като претенция за обезвреда, причинена от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при осъществяване правораздавателната дейност на АССГ. След оставяне на исковата молба без движение с указания за внасяне на конкретизация в твърденията на ищеца с Разпореждане №430/24.02.2025г. по първоинстанционното дело, от него е изискано в обстоятелствената част на исковата молба да бъде внесена повече конкретизация. А именно: На първо място да бъдело уточнено в какво се изразяват твърдените като претърпени неимуществени вреди в периода, за който се претендира обезщетение; Да бъдели посочени конкретните съдебни актове и/ или действия и/или бездействия на АССГ по посоченото в исковата претенция съдебно производство, от които ищецът твърди да произтичат вредите; да бъдели уточнени основните му права, които са били са накърнени от АССГ, ведно с конкретизация на това, в какво се изразява твърдяното нарушение от стана на съда; На по следно място на ищеца е било указано, че ако твърди като нарушени всички изброени в исковата молба европейкси разпоредби, да обоснове по отношение на всяка една от тях с кой акт, действие или бездействие ответникът е допуснал твърдяно нарушение. В отговор на поисканите уточнения, ищецът депозирал писмо, с което поискал копие от исковата си молба, „удължаване“ на срока за отговор, както и повторил искането си за предоставяне на правна помощ, след като с нарочно определение на ВАС по адм. д. №559/2025г. по описа на съда било оставено в сила Определение 1564/11.12.2024г. постановено по адм. д. № 1279/2024г. по описа на АССО, с което искането му за правна помощ е било оставено без уважение. В изпълнение на желанието на ищеца на 14.03.2025г. на същият била изпратена в препис депозираната от него искова молба, ведно с уведомление за разпореждане на съдебния състав от 10.03.2025г., с което съдебният състав е удължил срока за отстраняване на нередовностите със седем дни, считано от датата на получаване на уведомлението за това. В отговор е получен пространен разказ с вх.№ 2028/21.03.2025г. на извършените процесуални действия по текущото дело и адм. д. № 1284/2024г. отново по описа на АССО, като е било отправено и поредно искане за предоставяне на правна помощ без излагане на нови факти и обстоятелства извън разгледаните в частното производство по адм. д. № 559/2025г. по описа на ВАС, с което същото искане не е било уважено. Отговорът съдържа обвинения и нападки срещу съдебния състав и закани за изпращане на сигнали до ИВСС, Прокуратурата на Република България, Председателя на Народното събрание и до ЕСПЧ, но и забележка, че въпреки предоставеният 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите, уведомлението съдържало и второ указание, че писмен отговор можел да бъде подаден безсрочно. Ищецът обяснил, че не може да разбере кое от двете указания следва да изпълни. Във връзка с така констатираното двусмислие, със свое разпореждане № 751/10.04.2025г. съдебният състав „удължил“ срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане №430/24.02.2025г. по делото, като бил предоставен повторно 7-дневен срок от връчване на съобщението за отстраняване на нередовностите, които с идентично на предходното разпореждане съдържание били преповторени в същото определение. Отново там били указани последствията от процесуалното бездействие на ищеца, както и обстоятелството, че разпореждането не подлежи на обжалване. Съобщението до ищеца било прието от длъжностно лице при [заличен текст], както и чрез системата за Сигурно електронно връчване, без отразяване датата на получаване на същото от страна на К.. Вместо да изпълни дадените със същото разпореждане указания за отстраняване неровности на исковата молба, ищецът депозирал частна жалба срещу него, директно до ВАС. Същата била препратена по компетентност по първоинстанционното дело на АССО и оставена без разглеждане на основание чл.213а, ал.2, вр. чл.215, т.4 АПК с разпореждане на съдебния състав №862/02.05.2025г. по адм.д. №1279/2024г. по описа на АССО. Възприемайки частната жалба като доказателство за надлежното уведомяване на ищеца за оспореното разпореждане и повторно неизпълнение на указанията по отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, съдебният състав, на същата дата – 02.05.2024г., постановил оспореното пред настоящия състав Определение №604/02.05.2025г., с което, констатирайки неизпълнението на дадените от съдебния състав указания, в предоставения и продължен срок, съдът счел, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, чр. чл.144 АПК, при което исковата молба била оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Определението е валидно и допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба и отговорите на ищеца по адм. д. № 1279/2024 г. по описа на АдмС - София - област, както и с указанията на съдебния състав, дадени с Разпореждане № 430 от 24.02.2025 г. и № 751 от 10.04.2025г., намира, че в исковата молба, инициирала производството по делото действително липсва конкретика, свързана със задължителното й съдържание по чл.127, ал.1, т.4 ГПК, според която норма исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В тази връзка с разпорежданията на първоинстанционния съд са били дадени указания именно за отстраняване на така констатираните нередовности, свързани със задължителното съдържание на исковата молба, но без резултат. На първо място съдебният състав е поискал да бъде уточнена формата на претендираните имуществени вреди. На второ място е поискана индивидуализация на съдебните актове, от които са произтекли вредите, не на последно място съдебният състав е пожелал да бъде изяснено и това, с кой съдебен акт, процесуално действие или бездействие коя от разпоредбите на европейското право е била нарушена. Касае се за изискани от страна на първоинстанционния съд факти, а не за реализиране на правни изводи или съждения. Като е бездействал в двукратно предоставения му срок, вместо да изпълни указанията на съда, ищецът е допуснал спорните обстоятелства да останат неизяснени и по този начин констатираната от първоинстанционния съд слабост не е била отстранена. Поставените от страна на първоинстанционния съд уточняващи въпроси не са без връзка с предмета на спора. Напротив, доколкото самият ищец навежда доводи, че се касае за претърпени вреди от правораздавателната дейност на административен съд – АССГ, задача на първоинстанционният съд е да изясни твърденията на ищеца, свързани със съществените елементи на предявения иск. Според чл.2в, ал.1 АПК,, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, а не права или задължения на държавите-членки; нарушението на нормата да е достатъчно съществено; и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. В този смисъл, за да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди, причинени от конкретни действия, бездействия или актове. Това са термини, характеризиращи се с по-висока степен на конкретност от по-общото понятие „дейност“. Макар, по отношение на съдилищата законът в разпоредбата на чл.2в, ал.1 АПК да предвижда отговорността им за „правораздавателната“ им дейност, той все пак изисква индивидуализация на тази дейност, която следва да бъде сведена до конкретно дело, конкретен съдебен акт, конкретно процесуално действие или съвкупност от горните индивидуализиращи елементи, тъй като конкретния характер на отговорността изначално е нейн съществен елемент. Всеки следва да знае за какво бива държан отговорен. Т.е. конкретиката е важна за индивидуализацията на предмета на спора. Това обстоятелство е съществено, на първо място за извършване проверка за допустимостта на исковата претенция. От своя страна всяко правнорелевантно действие/бездействие се индивидуализира със своя автор, време на осъществяването му, респ. неговата продължителност, място на осъществяването му и др. Недопустимо е да се твърди най-общо, че цялата дейност на дадена администрация, респ. на дадено съдилище като съвкупност от действия, бездействия и правнорелевантни актове е незаконосъобразна и в този смисъл е причинила процесната вреда. Подобно твърдение сочи на нередовност на исковата молба, тъй като възпрепятства ответника от възможността да оспорва изискуемата от закона пряка-причинноследствена връзка между конкретен акт и претендирания да е причинен от него вредоносен резултат. Правилно в тази връзка първостепенният съд се е опитал да провокира ищеца да внесе яснота и пълнота в обстоятелствената част на молбата като сподели конкретни факти, на които претенцията му почива. Същите са необходими с оглед обезпечаване равнопоставеността на двете страни в производството, доколкото гарантирането на състезателното начало при този вид административни спорове е отличителен техен елемент. Така констатираните слабости са съществени за изясняване предмета на спора и обстоятелствата, при които се твърди да са получени сочените неимуществени увреждания и потвърждават крайния извод на съдебния състав за липса в исковата молба на изискуемата по закон конкретика, която да обезпечи както правилното определяне предмета на спора, така и равнопоставеността на двете страни в състезателното производство. Отговорността на държавата макар и безвиновна е конкретна, а не абстрактна и може да бъде ангажирана след пълно и точно определяне на параметрите на противоправните действия, за които се търси обезвреда. Без тяхната достатъчна индивидуализация съдът не е в състояние да прецени и това дали изобщо се касае за правораздавателна дейност на съдилищата или за тяхна спомагателна за правораздаването или техническа такава. На последно място следва да бъде напомнено, че нова искова претенция за причинени вреди по реда на ЗОДОВ може да бъде предявена от страна на жалбоподателя по всяко време при отстраняване на всички констатирани нередовности чрез внасяне на достаъчна фактология и конкретика в исковата си претенция. В обобщение на гореизложеното частната жалба срещу Определение № 604 от 02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1279/2024г. по описа на Административен съд-София - област, като неоснователна, обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,