Определение № 2597 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 734/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД за освобождаване на внесена за обезпечение сума в размер на 32 484,86 евро и превеждането й по сметката на молителя, с оглед приключилото производство по т. д. № 734/26 г. по описа на ВКС, ТК и отпадането на основанието за спиране на изпълнението поради погасяване на изпълняемото право. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 41/08.01.2026 г. по ч.т.д. № 34/2026 г. на ВКС, ТК, I т.о., на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, след констатация, че касаторът е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 32 597,50 евро, е спряно изпълнението на въззивно решение № 398/18.12.2025 г. по в. т. д. № 453/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 213/14.05.2025 г. по т. д. № 721/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в осъдителната му част, с която ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, е осъдено да заплати на Д. С. К., сумата от 63 750 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № 0306Х0754205/02.09.2022 г., по щета № 26022030104422, за действително претърпени вреди по лек автомобил БМВ 850И, рег. № РВ 66666Х, поради настъпило ПТП на 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 21.12.2022 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 7 563 лв., представляващи направени по делото разноски по съразмерност. Съобразно определение № 1407/20.05.2026 г. по т.д. № 734/26 г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. В настоящата молба молителят твърди, че с платежно нареждане рег. № BIS79000-0036614/04.06.2026 г. по сметка на ЧСИ С. С. е наредена сума в размер на 51 945,53 евро, сбор от присъдените в полза на Д. К. суми включващи главница, законна лихва, както и разноски в изпълнителното производство, включително и адвокатски хонорар. С молбата е представено и удостоверение № 2261/24.06.2026 г. издадено от ЧСИ С. С. в уверение на това, че вземането на взискателя Д. К., за което е представен изпълнителен лист издаден въз основа на постановеното въззивно решение № 398/18.12.2025 г. по в. т. д. № 453/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, в размер на 32 594,86 евро или равностойността на присъдените 63 750 лв., представляващи главница за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва е събрано и изпълнително дело № 273/2025 г. е приключило на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. На ответникът по касацията Д. К. е изпратен препис от постъпилата молба за освобождаване на внесена за обезпечение, които е получено на 28.08.2026 г., като същата не е изразила становище в определения от съда срок. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението следва да се уважи, тъй като е отпаднало основанието за обезпечаване на присъденото в полза на Д. К. вземане поради погасяване от страна на длъжника на същото. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение