Решение № 4272 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. К., с постоянен адрес: гр. София, [жк], [улица], подадена чрез адв. Стойчева против Решение № 16978/ 19.05.2025 г. по адм. дело № 6886 / 2024г. на Административен съд– София- град (АССГ), в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за разликата над сумата от 5000 (пет хиляди) лева, до пълния размер от 20 000 лв. В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че решението в обжалваната част трябва да се отмени, като се присъди обезщетение до пълния претендиран размер от 20 000 лева. Алтернативно иска да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът- Столична дирекция на вътрешните работи чрез юрисконсулт Гяурова в подадената молба от 16.02.2026 г. оспорва доводите и твърденията на касатора. Моли да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно решението на АССГ. Претендира разноски в полза на СДВР, като прави възражение за прекомерност на сторените разноски на ответната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението на административния съд не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АССГ СДВР е ОСЪДЕНА да заплати на Б. С. К., постоянен адрес: гр. София, [жк], [улица], сумата от 5 000. 00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди– негативни емоции, причинени му в резултат на отменената по съдебен ред Заповед № 513з-8613/15.11.2018г. издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР; ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 1961,23 лв., както и ведно със законната лихва върху сумата от 5 000.00 лева, считано от 12.07.2024г., до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЕН е иска за разликата до пълния размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан. Освен това СДВР е ОСЪДЕНА да заплати на Б. С. К. сумата от 760 лева направените по делото разноски, като Б. С. е осъден за заплати на СДВР по компенсация 100 лв., съобразно от отхвърлената част на иска. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за безспорно, че Заповед № 513з-8613/15.11.2018г. издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, е отменена с влязло в сила на 02.02.2021г. Решение № 3369/ 17.05.2019г., постановено по административно дело № 12938/ 2018г., по описа на АССГ. Изложил е съображения, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, негативни преживявания настъпили, в резултат на оставането му без работа, които се доказват със събраните гласни доказателства. Ищецът се е затворил в себе си, станал е неконтактен, безспорно е бил засегнат и професионалния му авторитет, които вреди имат неимуществен характер и подлежат на репариране. Настъпили са и здравословни проблеми видно от представената медицинска документация за релевантния период. Вреди се изразяват в уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения в резултат на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Негативните емоции за К. от вида на твърдените в исковата молба, се доказвали от показанията на разпитаните свидетели. При наличието на тези обективни обстоятелства се достигал извода, че тези вреди са претърпени от ищеца. Тези негативни емоции, в които се изразяват неимуществените вреди, безспорно били в причинно- следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, издаден от Директора на СДВР. Решаващият съд, като е взел предвид причинените негативни емоции, които е претърпял ищецът в резултат на това незаконосъобразно дисциплинарно наказание, както и периода на търпене на вредите, с оглед принципа на справедливостта, преценил, че искът е основателен за претендирания размер от 5 000.00 лева и следва да бъде уважен изцяло, доколкото са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Посочил, че предвид основателността на главния иск, основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 5 000.00 лева, считано от 02.02.2021г. - датата на влизане в сила на Решение № 3369/ 17.05.2019г., постановено по административно дело № 12938/2018г., по описа на АССГ, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 513з-8613/15.11.2018г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, до окончателното изплащане. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, като обжалваното съдебно решение е правилно. Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 от АПК. Безспорно по делото се доказва, че Заповед № 513з-8613/ 15.11.2018г. издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, е отменена със съдебно Решение № 3369/ 17.05.2019г., постановено по административно дело № 12938/2018г., по описа на АССГ. Правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Характерът на неимуществените вреди сочи, че те се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя извода на адм. съд за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Правилно от решаващия съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани, вреди представляващи стрес, негативни емоции, неудобство и притеснения, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Доказателствата по делото сочат за уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения във връзка с отменената заповед. Приема се довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от незаконосъобразния адм. акт, т.е. са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Тези негативни преживявания, причинени от отменения адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Б. С. К. за необоснованост на съдебното решение при определяне размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения, свързани с търсенето на справедливост. При условията на чл.221, ал.2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база точен анализ на данните от свидетелските показания и писмените доказателства. Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Споделят се аргументите на съда по отношение на компенсирането на отрицателните субективни преживявания с паричен еквивалент. Преценката е всеобхватна и се основава на възприети обективни факти и обстоятелства. В случая не е установено увреждане на здравето, което да е свързано с развитието на служебното правоотношение или засилена интензивност на отрицателните преживявания. Обезщетението в размер на общо 5000 лева е справедливо определено с паричен еквивалент, съответстващ на установените негативни преживявания и отражението им върху лицето. Фиксираната сума дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчетен е характера на отрицателното въздействие на вредите, тяхната продължителност, интензитет и комплексен ефект върху увредения субект. Решението на адм. съд, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени на ответника по касация- Столична дирекция на вътрешните работи- разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение