Определение № 63 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5942/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба Р. Ю. Т., наследник на ответника А. Е. Т., чрез процесуален представител адв.И. С. М., за отмяна на влязло в сила решение №110/28.12.2009г., постановено по гр.д. №6/2009г. по описа на Районен съд – Тервел. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Производството по делото е водено срещу А. Е. Т. /майка на молителя/, починала на 31.01.1999г. Излагат се твърдения, че Р. Ю. Т. не е бил конституиран като ответник, което го е лишило от участието му в производството. Ответникът по молбата за отмяна А. Ю. Х., чрез адв. Т. Г., в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. Молителят твърди, че е узнал за решението на районния съд на 04.09.2014г. Молбата за отмяна е подадена на 12.09.2014 г. в деловодството на РС - Тервел, като няма данни молителят да е узнал за решението повече от три месеца преди това, поради което следва да се приеме, че молбата е подадена преди изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Представен е банков документ за внасяне на дължимата държавна такса за производството по отмяна. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.