Определение № 131 от 30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1351/2015 г.

Производството е по чл.48 ал.2 ЗМТА. Образувано е по молба на М. П. Е.,за спиране изпълнението на арбитражно решение от 26.02.2015 год. по арб.д.№ 349 / 2014 год. по описа на Арбитражен съд при Българска търговско- промишлена палата, до постановяване решение по предявените по настоящото дело искове, с правно основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА - за отмяна на арбитражното решение,с което са уважени предявените от [фирма] искове: за сумата от 1840,40 лева – неиздължена продажна цена по 7 фактури,материализиращи договори за покупко-продажба, по които молителката има качеството на поръчител за задълженията на купувача,както и за сумата от 119,56 лева – дължима мораторна неустойка. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира молбата за процесуално допустима и основателна, предвид следното: Молбата изхожда от легитимирана да предяви иск по чл.47 ЗМТА страна в арбитражното производство, като исковата молба е формално редовна и подадена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 пр. първо ЗМТА, считано от постановяване на арбитражното решение, поради което представяне на доказателство за уведомяването на молителя не е необходимо. Подадена е чрез процесуален представител – адвокат,с представено доказателство за упълномощаването. Приложено е платежно нареждане за заплатена от молителя парична гаранция, в размера на уважените срещу него претенции, вкл. е удостоверено постъпването й по сметка на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение