Определение № 1418 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2273/2023 г.

С молба/жалба вх. № 2541/13.02.2024 г. адв. П. К. иска да бъде изменено, евентуално – отменено, определение № 508/06.02.2024 г. по настоящото дело с довод, че с него настоящият състав на Върховния касационен съд неправилно е потвърдил определение № 77/28.02.2023 г. по гр.д. № 611/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД възразява, че молбата е неоснователна. Частното гражданско дело е образувано по жалба на адв. П. К. срещу определението, с което по нейна молба по чл. 248 ГПК въззивният съд е отказал да измени своето решение (решение № 553/14.12.2022 г. по в.т.д. № 611/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив) и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАД да определи по-високо възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред втората инстанция. С определение № 508/06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2273/2023 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е оставил без уважение частната жалба. Определението е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С окончателен акт Върховният касационен съд е отрекъл правото на адв. П. К. на изменение на въззивното решение в частта по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, а вземането на адвоката срещу ответника е установено със сила на пресъдено нещо. Законът не допуска настоящият състав да оттегли/измени определението по молба на адвоката. Не предвижда и възможност да се обжалва. На основание чл. 77 ГПК настоящият състав следва да допълни определението служебно. С частната жалба адвокатът е поискал защита на свой материален интерес, не на безплатно представлявания ищец. Не е внесъл таксата по т. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При тези мотиви, съдът