Определение № 79 от 21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение21.03.2013 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № І-47-36/04.05.2011 г. по гр. дело № 37760/2010 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 25.07.2012 г. по въззивно гр. дело № 11667/2011 г. на Софийския градски съд, в частта й подадена от И. Н. И., като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 1963/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му по отношение на същия молител; ДА СЕ ПРИЗОВАТ за откритото съдебно заседание по делото, насрочено за 23.05.2013 г. от 9 часа, останалите страни по делото: молителката Т. Й. В. и ответниците по молбата за отмяна – ищеца [фирма] и привлеченото от него трето лице-помагач [фирма]. Определението – в частта му, с която се оставя без разглеждане молбата, в частта й подадена от И. Н. И., и се прекратява по отношение на същия производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него; а в останалата му част не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба от 15.10.2012 г. на И. Н. И. и Т.Й. В. за отмяна на влязлото в сила решение № І-47-36/04.05.2011 г. по гр. дело № 37760/2010 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 25.07.2012 г. по въззивно гр. дело № 11667/2011 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявени от [фирма] срещу молителя И. Н. И. положителни установителни искове по чл. 415, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за дължимост на сумата 3 198.33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода месец август 2007 г. – месец април 2009 г. в топлоснабден имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на сумата 597.30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2007 г. – 29.04.2010 г., както и на законната лихва върху главницата от 03.06.2010 г. до окончателното плащане. В молбата, като основание за отмяна се сочи това по чл. 304 от ГПК. Молителите твърдят, че са в режим на имуществена общност на процесния топлоснабден имот, след закупуването му с договор от 18.11.1985 г. по реда на НДИ. Поради това считат, че съгласно чл. 216 от ГПК молителката Т. Й. В. е била необходим другар в заповедното и исковото производство, решението по което има сила и спрямо нея, но тя не е била уведомена за заповедта за изпълнение и е била лишена от възможността да участва като страна в исковото производство. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение, в частта й подадена от молителя И. Н. И., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като производството по делото бъде прекратено по отношение на този молител. Последният е участвал като страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, като в молбата не се и поддържа обратното. Поради това, този молител не е процесуално легитимиран да иска отмяната на наведеното с молбата основание за това по чл. 304 от ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение, в частта й подадена от молителката Т. Й. В., е подадена от процесуално легитимирано за това лице и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК (видно от датата на постановяване на въззивното решение), поради което в тази част – по отношение на тази молителка, молбата и производството по нея са процесуално допустими. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение