Определение № 194 от 04.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 2147/2012 г.

Производството е по реда на чл. 43 от НПК. По внесена тъжба от Й. Х. М., находящ се в Затвора – [населено място] против Д. П. М. от [населено място] с обвинение за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, било образувано НЧХД № 711 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Ловеч. С определение № 764 от 07. 11. 2012 год., председателят на Районен съд – гр. Ловеч е прекратил производството по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност за определяне на друг, еднакъв по степен съд – чл. 43, т. 3 от НПК. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за наличие на условия за приложението на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира искането на председателя на Районен съд – гр. Ловеч за основателно. Работещите в Районен съд – Ловеч съдии, са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК /тъжителят е изразил съмнение в безпристрастността им, тъй като подсъдимия работещ в Затвора – [населено място], произхождал от известна в [населено място] фамилия/, поради което обстоятелство, този съд не може да образува състав по смисъла на чл. 43, т. 3 от НПК и делото следва да бъде пренесено в друг, еднакъв по степен съд, от съдебния район на Окръжен съд – гр. Плевен, а именно – Районен съд – гр. Плевен. Воден от гореизложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение