Определение № 9632 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. Н. от гр. Перник срещу Определение № 1099 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 605/ 2024г. по описа на Административния съд – Перник, с което исковата молба на Н. В. Н. против кмета на община Перник е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска отмяна на определението с произтичащите от това правни последици и разпределяне на делото на друг административен съд поради опасения за нерегламентиран натиск върху съдиите от АС-Перник. В срока по чл.232 от АПК от ответника, Община Перник, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното с нея съдебно определение. Частната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: След постановяване на Определение № 2315/07.03.2025г. по адм.д. № 960/2025г. по описа на ВАС, трето отделение, с което предходно прекратително определение по адм.д. № 605/2024г. по описа на АС-Перник е отменено и делото е върнато на същия административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията на ВАС, със свое Определение № 483 от 18.03.2025г. АС-Перник е разделил производството по адм.д. № 605/2024г. по описа на АС-Перник на основание чл.206, ал.1 от АПК, като е оставил за разглеждане пред себе си производството по иска на Н. В. Н. от гр.Перник срещу кмета на община Перник с правно основание чл.128, ал.2 от АПК. С разпореждане № 754 от 05.05.2025г. по делото съдът отново е оставил тази искова молба без движение, като е указал на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да уточни в какво се изразява правния му интерес от завеждане на иска по чл.128, ал.2 от АПК, както и да докаже, че не разполага с друг правен ред за защита, като конкретизира и представи доказателства за изложените твърдения относно издадените актове от кмета на община Перник, свързани с изграждането на сгради, огради, навеси и др. С втора уточнителна молба от 22.05.2025г. Н. Н. е посочил, че, видно от предходното определение на ВАС по адм.д. №960/2025г., исковата молба по чл.128а от АПК е редовна и не съществува друг правен ред за защита правата на ищеца, доколкото кметът на община Перник не издава никакви актове във връзка с отправените до него сигнали за извършено или находящо се в имота на ищеца незаконно строителство, а само изисква нови и нови документи във връзка с него, които и без това са налични в общинската администрация- от една страна, а от друга- ако съдът намира, че е налице друг правен ред, извън този по чл.128, ал.2 от АПК за установяване липсата на административно правоотношение между Н. и кмета на общината, касаещо извършване на незаконно строителство в имот с идентификатор 55871.58.481 по кадастралната карта на гр. Перник, то съдът следва сам да посочи този ред. За да постанови обжалваното в настоящото производство прекратително определение, АС-Перник е приел, че по делото не се доказва наличието на нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на иска по чл.128а от АПК – не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на този отрицателен установителен иск - от една страна, а от друга – налице е друг правен ред за защита правата на ищеца. Съдът е приел, че за Н. Н. липсва правен интерес да установи неналичието на административно правоотношение с кмета на община Перник, възникнало от незаконно строителство в собствения на ищеца имот, тъй като кметът на общината не е установил със съответен акт незаконност на тези постройки, а само изпълнява задължението си по закон да проверява подадени до него сигнали за такова незаконно строителство, за резултатите от които проверки административният орган не дължи произнасяне с индивидуален административен акт. Отделно от това АС-Перник е приел, че не е налице и изискването, за да се предяви субсидиарният иск по чл.128а от АПК, да не е налице друга форма на защита правата на ищеца. Такава друга форма на защита, според съда, съставлява предявената вече от ищеца претенция за вреди по ЗОДОВ от незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на общината именно във връзка с проблема по наличието или липсата на такова незаконно строителство, по която е образувано висящото адм.д. № 130/2025г. по описа на АС –Перник. Определението на АС-Перник е валидно, допустимо и правилно. Обосновано административният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.128а от АПК. С действията си по извършване на проверки на сигнали, адресирани до него от частноправни субекти, кметът на общината изпълнява свои задължения по закон, но, като не установява наличието на незаконни строежи и не издава съответни актове в този смисъл, кметът на общината всъщност не накърнява по никакъв начин правата на ищеца- т.е. за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в посочения от него смисъл. Само липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл.128а от АПК е достатъчно основание за правилност на обжалваното в настоящото производство прекратително определение. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение