Решение № 479 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Андонова, срещу решение № 11164 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 298/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неговата недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и прогласяване нищожността на обжалваното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране или отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез юрисконсулт Ненков изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. П. Я. взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, срещу Решение № Ж-880 от 21.11.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 са дадени задължителни указания на „Електроразпределение Юг“ ЕАД в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативен протокол № 711306/10.06.2024 г. количества електрическа енергия, отразени в справка за коригиране на сметка за електроенергия от 01.07.2024 г. и фактура № 8318610633/07.08.2024 г., издадени на С. П. Я. за обект с ИТН 2692697 находящ се в гр. Айтос и в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са и доводите за необоснованост. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател в производството пред първоинстанционния съд не е нарушено, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съдът не е допуснал искани от страната доказателства като надлежно е мотивирал обстоятелствата за това. Правилно административния съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Глава девета. В настоящият случай, изискванията на Наредбата, в частност тези на чл. 144 и сл. са спазени. От съдържанието на подадената до КЕВР жалба се установява несъгласието на клиента с начина на изчисляване на количеството електрическа енергия, противно на твърденията изложени в касационната жалба. Установено е от събраните по делото доказателства, че средството за търговско измерване е било с нарушена функционалност и макар да е демонтирано, не е изпратено за метрологична проверка. Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) урежда изрично хипотезите, при които операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката, като е достатъчно да е налице една от тях - нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, за да възникне това задължение за електроразпределителното дружество. Единствено и само в случай на форсмажорно обстоятелство, каквото в случая не е установено, не следва изпращане на демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол. С оглед нарушението на нормата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ е останал неизяснен въпросът дали количеството използвана електроенергия до демонтажа е било измерено от електромера, въпреки че не е отразявано на дисплея му. Видно от разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда на този текст, по приоритетен ред. В случая след като не е установена техническа неизправност на СТИ от компетентния орган за метрологичен контрол, съответно процедурата по коригиране на сметка за електроенергия е в несъответствие с относимия материален закон. Неоснователни са доводите за неправилно тълкуване на нормите на ПИКЕЕ. Различните видове неизправности на средствата за търговско измерване водят до различни начини на преизчисляване на количеството електрическа енергия, които са съответно уредени в чл. 50, ал. 1 и чл. 52 от ПИКЕЕ. По своя характер неизправностите както по чл. 50, ал. 1, така и по чл. 52 от ПИКЕЕ са "несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики", предвидени в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метролология. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение