Определение № 2555 от 07.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2118/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя частна жалба. Ищецът Висш съдебен съвет оспорва частната жалба. Произнасяйки се по частна жалба на ответника, въззивният съд е отменил определението на първата инстанция в частта, с която е отказано привличането на трето лице помагач на страната на ответника, като е оставил частната жалба (неточно посочвайки в диспозитива на определението си „искането за спиране“) в частта, насочена срещу определението в частта му за отказ да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу отказа за спиране на производството е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на ищеца за недопустимост, доколкото въззивното определение прегражда производството в тази част, поради което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Определенията, с които се оставят без уважение исканията за спиране на исковото производство, не са предвидени в изрична разпоредба като обжалваеми - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, нито преграждат развитието на производството - чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това същите не подлежат на самостоятелно обжалване, а контрол за правилността им се осъществява в рамките на производството по обжалване на решението, в какъвто смисъл е установена многобройна последователна практика на ВКС (ч. гр. д. № 3993/2015 г., IV г. о., ч. гр. д. № 35/2024 г., IV г. о., ч. гр. д. № 2610/2024 г., II г. о., ч. т. д. № 1052/2024 г., II т. о. и редица други). Поради това в обжалваната част въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба подробни доводи за наличие на връзка на преюдициалност между двете дела, предмет на искането за спиране, са неотносими към значимия в настоящото частно производство въпрос за обжалваемостта на първоинстанционното определение, поради което не следва да се обсъждат. Направеното в отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски не следва да се разглежда, доколкото с настоящото определение не се приключва исковото производство пред съответната инстанция съгласно чл. 81 ГПК. По отговорността за разноски, вкл. за развилите се частни производства, следва да се произнесе първата инстанция с крайния съдебен акт (чл. 81 ГПК) съобразно изхода на спора (чл. 78 ГПК). С тези мотиви съдът