Определение № 1730 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. срещу Определение № 327/13.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Бургас, постановено по адм. дело № 2585/2025 г. С обжалваното определение е върната искова молба, наречена „жалба“ с вх. № 15452/30.12.2025 година по описа на АС – Бургас, подадена от К. Д. Д., в качеството му на „гражданин и член на учредителите на СНЦ „Гласът на бащите“ присъствал на място и изискал съдействие от органите на МВР“, против твърдяно неоснователно бездействие на полицейски органи при Пето РУ – Бургас („полицай С. и полицай Т.“) на 26.12.2025 година в град Бургас, [жк], [улица] е прекратено производството по адм. дело № 2585/2025 година. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че за него липсва правен интерес да подаде исковата молба. Излага съображения, че въпросът за липсата или наличието на правен интерес е въпрос не по допустимостта на иска, а по неговата основателност, като цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Белчев. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е приел, че в случая К. Д. няма правен интерес да предявява искане по реда на чл. 256 от АПК, а правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на искането по същество. Посочил е, че от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че на 26.12.2025 година Д. е присъствал в качеството на свидетел на опит за осъществяване на режим на лични отношения между родител и дете, като родителят е М. Й., а детето не е дете на К. Д. и няма данни (или твърдения) на Д. да е възложено настойничество или попечителство върху детето. По делото няма и твърдения, че с подаването на искането Д. действа в качеството на пълномощник на бащата М. Й.. Съдът е отчел, че Д. е заявил, че сезира съда като един от учредителите на СНЦ „Гласът на бащите“, но от служебна справка в Търговския регистър е установил, че той не притежава представителна власт по отношение на сдружението (представлявано от А. Д. М., А. М. Е. и С. Л. А.), а и не твърдял, че е бил упълномощаван от името на сдружението да сезира съда за незаконосъобразно бездействие на органите на МВР. Посочил е и, че в целите на самото сдружение съдебният контрол върху актовете, действията или бездействията на държавните органи не присъства. Съдът е извел извод, че К. Д. е сезирал съда за евентуално бездействие на служители на МВР, от което в собствената му правна сфера не са настъпили никакви неблагоприятни последици, т.е. липсва правен интерес от предявяване на искането. Посочил е, че за реализиране на правата на бащата М. Й. има разработен законов механизъм по глава четиридесет и осма от ГПК, в рамките на който той може по принудителен ред да получи резултата, посочен в съдебното решение, косвено цитирано от К. Д.. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че за ищеца К. Д. липсва правен интерес да предявява искане по реда на чл. 256 от АПК. Съгласно чл. 256 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове – ал. 1. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му – ал. 2. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането – ал. 3. Член 256 АПК регламентира исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответния административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Целта е да се осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иска по чл. 256 АПК. Правният интерес определя лицата, които са носители на правото на иск. Същият се изразява в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие. Правният интерес следва да се обоснове и същият следва да е пряк и непосредствен. Това означава, че от уважаването на исковата молба в правната сфера на ищеца следва да настъпи благоприятният правен резултат – а именно административният орган да извърши действието, което дължи. В случая при заявените от ищеца факти, благоприятният резултат няма да настъпи в неговата правна сфера, защото той не притежава материалното право, което твърди, че защитава по съдебен ред. Д. не е баща, настойник или попечител на детето което е следвало да бъде предадено на бащата, на посочената в исковата молба дата, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Наличието на правен интерес е предпоставка за допустимостта на искането, а не за неговата основателност. Цитираната съдебна практика касае друга фактическа обстановка и не се припокрива с процесния случай. Отделно от това същата не е и задължителна. Въз основа на твърденията изложени в исковата молба, с която е сезиран съда, същият правилно е приел, че К. Д. е сезирал съда за евентуално бездействие на служители на МВР, от което в собствената му правна сфера не са настъпили никакви неблагоприятни последици и същият няма правен интерес от предявяване на иска. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение