Решение № 2075 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2017 г.

Решение № 2075 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Мармарио" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. "Ц. С." .№..., вх. ..., ет. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Х., упълномощена с пълномощно за всички инстанции на л. 10, против решение № 571/04.04.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1425/2016 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03001815003287-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 7/07.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 5 019.16 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - В. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стефанова, упълномощена с пълномощно на л. 29, по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 019.16 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03001815003287-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 7/07.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при ЦУ на НАП. С оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК върху основи, определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с РА са установени на ревизираното дружество "Мармарио" ЕООД задължения за: 1.корпоративен данък за 2014 в размер на 17 498.46 лв. и лихва - 1 257.80 лв.; 2. данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода 2010 г. - м. януари 2015 г. в общ размер 39 711.48 лв. и лихва - 12 150.34 лв.; 3. вноски за ДОО за осигурители за периода 2010 г. - м. януари 2015 г. в общ размер 92 183.25 лв. и лихва - 33 195.38 лв.; 4. вноски за Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода 2010 г. - м. януари 2015 г. в общ размер 25 498.99 лв. и лихва 8 975.12 лв.; 5. вноски за здравно осигуряване за периода 2010 г. - м. януари 2015 г. в общ размер 53 199.81 лв. и лихва 17 932.31 лв. Варненският административен съд е отменил РА в частта му, в която са установени задължения за вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за периода 2010 г. - м. януари 2011 г. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано с касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП". Настоящата касационна инстанция намира първоинстанционно решение в оспорената му част за валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито касаторът твърди във връзка с разпределението на доказателствената тежест и неангажирането на доказателства от страна на жалбоподателя за това, че част от задълженията са били платени към датата на РА. П. В. административен съд е приел, че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е приел също така, че органите по приходите са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, а именно не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Искането за представянето на счетоводните документи, необходими за установяване на основите за облагане, е връчено на пълномощника на ревизираното лице К. Д. Х. с приложено по преписката пълномощно на л. 3 на 11.06.2015 г. В определения срок описаните в искането счетоводни документи не са представени. Връчено е и уведомление на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на 05.10.2015 г. за това, че основите за облагане по изброените материални закони ще бъдат определени по реда на чл. 122 - 124а ДОПК. В него отново е даден 7- дневен срок за представяне на доказателства, но такива не са представени. С оглед наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК законосъобразно с РА е определена основата за облагане с корпоративен данък за 2014 г. на базата на наличните данни по чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 4 ДОПК, а именно - подадената от дружеството ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО с вх. № 1700И0014484/30.03.2014 г., ОПР и СД по ЗДДС за 2014 г. Констатирано е несъответствие между декларираните приходи за годината в размер на 111 235.15 лв. и декларираните продажби в СД и дневниците за продажбите, които са в размер на 286 219.70 лв. Съобразявайки декларираните от дружеството в ГДД разходи и установените в хода на ревизията приходи, ревизиращите органи с РА са установили задължения за корпоративен данък и лихви в посочените по- горе размери. При определяне основата за облагане с данък по чл. 42 ЗДДФЛ ревизиращият екип е взел предвид обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 9 ДОПК, а именно вид на осъществяваната дейност, която е извършване на шивашки услуги на ишлеме основно за румънското дружество "MODA LUX" SRL, подадените уведомления по чл. 62 за регистриране, изменение и прекратяване на трудови договори, подадените декларации обр. 1 съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и размера на декларирания и на внесения данък. Съобразен е декларираният за всеки месец от процесните години данък и обстоятелството, че същият за някои месеци е внесен в по-малък от декларирания размер, а за други не е внесен. Установен е дължимият данък по чл. 42 ЗДДФЛ за всяка една година от 2010 г. до 2014 г. и за м. януари 2015 г. По аналогичен начин, съобразявайки изброените по- горе обстоятелства, в т. ч. категорията труд на всеки един от работниците, назначени по трудови договори, подадените декларации обр. 1, както и внесените осигурителни вноски, с РА са установени задълженията на дружеството за задължителни осигурителни вноски като работодател/осигурител за ДОО, ДЗПО и ЗО. Така установените факти са мотивирали първоинстанционния съд да потвърди РА като материално законосъобразен. На жалбоподателя е дадена възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията му за неправилно определен размер на задълженията с РА в т. ч. назначаване на ССЕ. Съдът изрично му е указал, че доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство е негова. В проведените три съдебни заседание жалбоподателят не е бил представляван от управителя, който го представлява по закон, или от пълномощник и не е заявил доказателствени искания. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за противоречие на решението с материалния закон и за несъобразяването му с ТР № 3/2015 г. на ОС ВАС. Н., съобразявайки посоченото ТР съдът е отменил частично РА. С оглед изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което следва да се определи по размер по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК вр. чл. 160, ал. 6 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение