Определение № 9400 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 22527 от 04.06.2026г., постановено по адм.д. № 1688/2026г. Административен съд – София град, ХII -ти тричленен състав, е оставил без разглеждане жалбата на „4Б СОЛАР“ ЕАД с ЕИК 205393851, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рикардо Вакарини“ № 5, офис 1, представлявано от О. К. К., подадена чрез адв. М. Гроздев, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Солун“ № 15 против чл. 5 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд на Община Девня за земеделски нужди, представляваща Приложение № 8 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги на територията на Община Девня, приета от Общински съвет – Девня с решение № 211, взето по Протокол № 25 от 30.04.2025 г. и е прекратил производството по адм. дело № 1688/2026 г. по описа на Административен съд София-град. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „4Б СОЛАР“ ЕАД с ЕИК 205393851, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рикардо Вакарини“ № 5, офис 1, представлявано от О. К. К., чрез пълномощника адв. М. Гроздев, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Солун“ № 15. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – София град и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответният по частната жалба Общински съвет Девня не е взела становище по същата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – София град е оставил без разглеждане жалбата на „4Б СОЛАР“ ЕАД с ЕИК 205393851, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рикардо Вакарини“ № 5, офис 1, представлявано от О. К. К., подадена чрез адв. М. Гроздев, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Солун“ № 15 против чл. 5 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд на Община Девня за земеделски нужди, представляваща Приложение № 8 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги на територията на Община Девня, приета от Общински съвет – Девня с решение № 211, взето по Протокол № 25 от 30.04.2025 г. и е прекратил производството по адм. дело № 1688/2026 г. по описа на Административен съд София-град. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесуална предпоставка за съществуване на правото на жалба е наличие на правен интерес от търсената защита, една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е съдът да е надлежно сезиран с оспорване на акта и за оспорващия да е налице правен интерес от оспорването. Посочено е, че съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, а в съответствие с чл. 159, т. 4 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят „4Б Солар“ ЕАД не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в конкретния случай, предвид и направеното тълкуване в решение № 7546 от 8.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2025 г. Систематизирани, мотивите на същия в тази насока се изразяват в следното: 1.Съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. От доказателствата по делото е видно, че решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията е съобщено на дружеството и не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 28.06.2019 г. 2. За първи път с решение № 653, взето с протокол № 58/06.08.2019 г. на Общински съвет - Девня е била определяема местната такса, дължима от „4Б Солар“ ЕАД. Несъгласието на дружеството с размера на местния данък, определен от подзаконовите нормативни актове, не го освобождава от задължението за неговото заплащане. Влизането в сила на решението на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и обстоятелството, че е имало действащ нормативен акт до неговата отмяна, означава наличие на дължимата такса от общински съвет Девня, която не е заплатена от дружеството. 3. Липсата на плащане на местна такса в изрично посочени от закона срокове, която е била определена от Общински съвет Девня, има за последица това, че на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията при Министерство на земеделието, храните и горите е загубило правното си действие. 4.Не се обосновава правният интерес на дружеството с обстоятелството, че дружеството е поискало издаване на удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри по реда на чл. 24б, ал. 6 от ЗОЗЗ. На основание изложеното е направен краен извод, че подадената жалба се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес, поради което на основание чл.159,т.4 АПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Определението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се подробни доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството няма правен интерес да оспорва посочената част от процесната тарифа, тъй като Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията при Министерство на земеделието, храните и горите е загубило правното си действие. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд –Варна, в последствия след препращане – Административен съд - София град, е бил сезиран с жалба от „4Б СОЛАР“ ЕАД с ЕИК 205393851, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рикардо Вакарини“ № 5, офис 1, представлявано от О. К. К., подадена чрез адв. М. Гроздев, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Солун“ № 15 срещу чл. 5 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд на Община Девня за земеделски нужди, представляваща Приложение № 8 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги на територията на Община Девня, приета от Общински съвет – Девня с решение № 211, взето по Протокол № 25 от 30.04.2025 г. По изложените по горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да иска отмяна на посочената норма от тарифата, поради което е налице хипотеза по чл.159,т4 АПК. Този извод на административния съд е обоснован с обстоятелството, че Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията при Министерство на земеделието, храните и горите, с което е променено предназначението на общо 3 967,043дка земеделска земя за нуждите на „4Б Солар“ ЕАД за изграждане на обект „Фотоволтаична електроцентрала“ в землището на гр.Девня, е загубило правното си действие. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес на жалбоподателя от оспорване на разпоредби на посочената тарифа с оглед на това, че посоченото Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията при Министерство на земеделието, храните и горите е загубило правното си действие. По аргумент от чл.159,т.4 АРК едно от условията за допустимост на жалбата е лицето да има правен интерес от оспорване на акта. В конкретния случай жалбоподателят оспорва посочената разпоредба от въпросната тарифа с оглед на обстоятелството, че с нея се определя таксата, която той следва да заплати за промяна на предназначението на земята с оглед издаденото в негова полза Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията при Министерство на земеделието, храните и горите. Фактическата обстановка по издаването на цитираното решение, както и развилите се след това отношение между страните, е подробно описана в първоинстанционното определение и не следва да бъде преповтаряна. Настоящата съдебна инстанция намира, че въпросът за загубването на правното действие на посоченото решение е разрешен с влязло в сила съдебно решение между същите страни, поради което същият не може да бъде пререшаван в рамките на настоящето производство. В мотивите на цитираното от първоинстанционния съд решение на № 7546 от 08.07.2025г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. № 3402/2025г. изрично е посочено, че поради липса на заплащане на местна такса в изрично посочените от закона срокове, която такса е била определена от Общински съвет Девня на осн.чл.30,ал.2 ЗОЗЗ, решение Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 на Комисията при Министерство на земеделието, храните и горите е загубило действието си. Предмет на спора по въпросното дело е идентичен с настоящия, страните по делото са същите, поради което при условията на чл.177,ал.1 АПК решението има сила за страните по делото. Предвид на това всички изложени от частния жалбоподател аргументи относно това, че Решение № КЗЗ-10/28.05.2019 г., т. 96 не следва да бъдат обсъждани. След като действието на последното решение е отпаднало, за жалбоподателят не съществува правен интерес от оспорване на посочената тарифа и подадената от него жалба се явява недопустима съгласно чл.159,т.4 АПК. След като е стигнал до същия правен извод и оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно определение, което не страда от проците, сочени в частната жалба и при условията на чл.221ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,