Определение № 109 от 18.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 1213/2014 г.

Производството е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Окръжния съд в гр.Добрич и Софийският градски съд. Прокурорът изразява становище, че Софийският градски съд не е компетентен да разгледа делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: ЧНД № 209/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич е образувано по предложение на окръжната прокуратура в същия град с позоваване на чл.457, ал.2 - 5 от НПК / неясно защо то не е подписано от окръжния прокурор съгласно чл.44, ал.11 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, а от негов заместник/. От съдържателната част на предложението е видно, че с него се иска решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда, постановена от Районния съд в Гроджиск Виолкополски - Република Полша, по отношение на българския гражданин Ж. Н. Ж., наказан с лишаване от свобода, глоба и лишаване от права. Осъденото лице било предадено на компетентните полски власти с решение на Добричкия окръжен съд в изпълнение на Европейска заповед за арест след гаранция, че ще бъде върнато в България за изтърпяване на наложеното му наказание. Добричкият окръжен съд с определение № 141 от 14 април 2014 г. по чнд № 209/2014 г. прекратил производството и го изпратил на Софийския окръжен съд, като се позовал на разпоредбата на чл.457, ал.1 от НПК. Софийският градски съд оспорил извода на изпращащия съд за местната подсъдност и повдигнал спор за определянето й пред Върховния касационен съд. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на Софийския градски съд, според които делото е подсъдно на Окръжния съд в гр.Добрич по правилата на чл.44,ал.11 от ЗЕЕЗА във вр. с чл.457, ал.2-5 от НПК. Ж. Н. Ж. е осъден от чужд съд след като бил предаден за наказателно преследване в същата държава въз основа на Европейска заповед за арест, поради което приложима е разпоредбата на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА. Компетентен да се произнесе по направеното от прокурора предложение е съответният окръжен съд по местонахождението на лицето.Прокурорът не се е ангажирал с конкретна информация за настоящето местопребиваване на осъдения, макар да се очаква да е уведомен за това след неговото връщане в страната / арг. от чл. 44, ал.13, изр.2 от ЗЕЕЗА/. Логичен е изводът, че местонахождението на осъденото лице е в район под юрисдикция на сезирания по този ред окръжен прокурор на [населено място]. Водим от изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,