Определение № 863 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 163/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Н., срещу въззивно решение №1702 от 10.11.2011 г. по гр. дело №1716/2011 г. на Софийския апелативен съд, с която е потвърдено решение от 07.03.2011 г. по гр. дело №2135/2010 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е обявен за окончателен предварителен договор от 28.01.2008 г., с който касаторът продава на В. Н. Н. ателие, находящо се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, защото е доказано наличието на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ за продажба на имота. Ответникът по касационната жалба В. Н. Н., [населено място], оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: Кой е компетентният орган на еднолично дружество с ограничена отговорност, който следва да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на дружеството в случаите, при които едноличният собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество и какво трябва да е съдържанието на решението, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения и определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1702 от 10.11.2011 г. по гр. дело №1716/2011 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият въпрос не обуславя крайното решение. Това е така, защото според решение №254 от 14.07.2011 г. по гр. дело №569/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача на вещта, а когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган. Актовете на други органи на дружеството не са волеизявления по сделката. Решението по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач. Това решение - за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя. Възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър. Решението няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по прехвърлителна сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения договор. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.