Определение № 143 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. срещу определение № 2600 от 23.11.2020г. по ч. гр. дело № 3723/2020г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба с вх. № 261562 от 17.09.2020г. на касатора срещу разпореждане от 20.08.2020г. по ч. гр. д. № 6160/2020г. на СГС, ТО, VІ състав, с което на жалбоподателя е указано, че следва да представи изложение на касационните основания по негова частна касационна жалба, както и че следва последната да бъде приподписана от адвокат. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения по съществото на спора му с „Топлофикация – София“ ЕАД за недължимостта на начислена му сума за топлинна енергия, предмет както на първоначална искова молба на „Топлофикация – София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, така и на негова насрещна искова молба, върната от районния съд поради неотстранени нейни нередовности. Исканията му към ВКС, съгласно молба-уточнение към частната му касационна жалба са „да нареди на СРС да изготви техническа експертиза от независими експерти, че ….в моя апартамент…не се акумулира никаква топлинна енергия.“ Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В атакуваното определение на САС, частната жалба срещу разпореждането на СГС от 20.08.2020г. по администриране на частна касационна жалба, с което са дадени указания да бъде представено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, е счетена за недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Апелативният съд е приел, че атакуваното определение на СГС няма преграждащ характер, нито законът изрично предвижда то да подлежи на обжалване, поради което не е налице нито една от двете хипотези на чл. 274, ал. 1 ГПК. Даденото от САС разрешение е правилно. С разпореждане № 89213/15.05.2020г. на първоинстанционния СРС по гр.д. № 3995482015г. е върната насрещната искова молба на М. Д. М., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неотстранени нередовности. Това преграждащо разпореждане /определение/ е потвърдено с определение № 11246/16.07.2020г. по ч.гр.д. № 6160/2020г. на въззивния СГС, ТО, VІ – състав, инициирано по депозирана от касатора частна въззивна жалба. Срещу горепосоченото определение на СГС от 16.07.2020г. е подадена от М. частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с вх. № 6128/03.08.2020г., уточнена с молба с вх. № 85046/19.08.2020г.. Тя е оставена без движение от администриращия я въззивен съд с разпореждане от 20.08.2020г. за представяне в едноседмичен срок на изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК и за приподписването й от адвокат. Срещу разпореждането от 20.08.2020г. по администриране на частната касационна жалба, М. Д. М. е депозирал частна жалба с вх. № 261562 от 17.09.2020г., по която САС се е произнесъл в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. последно ГПК с обжалваното пред настоящия съд определение, оставяйки я без разглеждане като недопустима. Разпореждането по администриране на частната касационна жалба на СГС от 20.08.2020г. не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на разпореждане за оставяне без движение на частна жалба за отстраняване на нейни нередовности, а от друга – това разпореждане няма характер на "преграждащ" производството по делото акт. Поради това подадената срещу такова разпореждане частна жалба е недопустима, както правилно е приел САС в обжалваното пред ВКС определение. Последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение