Определение № 8343 от 10.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Игнатова /непълнолетна/, със съгласието на нейния баща К. Игнатов, чрез пълномощника им адв. Р. Шулев - САК против Определение № 2901 / 31.03.2023г. по адм. дело № 4167/2022г., 29-ти с-в, по описа на Административен съд – София-град /АССГ/. С определението съдът е допуснал предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-С-М-005/09.03.2022г. на Директора на ДСП - Младост, гр. София. В жалбата се твърди, че определението на първоинстанционния административен съд е недопустимо, като издадено след постановяване на първоинстанционното съдебно решение и евентуално неправилно, издадено в нарушение на материалния закон. Поради изложеното се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Младост, гр. София не е подал писмен отговор в срока по чл. 232 АПК. Постъпил е отговор от заинтересованата страна в първоинстанционното производство - С. Цветкова /майка на частната жалбоподателка/, с който се навеждат аргументи за правилността на съдебния акт. Върховният административен съд, Шесто отделение, като прецени наведените от страните доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството по делото е започнало по жалба на Р. Игнатова срещу Заповед № ЗД/Д-С-М-005/09.03.2022г. на Директора на ДСП - Младост, гр. София, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДетето непълнолетната е насочена към Център за обществена подкрепа за предоставяне на социална услуга „Психологическа подкрепа и подобряване на комуникацията между майката и детето“ за срок от 6 месеца. След постановяване на съдебното решение от АССГ е постъпило искане от майката, да бъде допуснато предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 167 от АПК, което е уважено от съда. При постановяване на обжалваното определение Административен съд София град е приел, че са налице предпоставките на чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че ако не се осигури предварителното й изпълнение, от закъснението на нейното изпълнение може да последва значителна или труднопоправима вреда за психиката на непълнолетното дете – Р. Игнатова. Освен това, емоционалната връзка между непълнолетното дете и неговата майка е дълбоко разстроена, което се отразява негативно върху психичното здраве на детето. Отчуждаването на дъщеря от майка й според съда е рисков фактор за психоемоционалното състояние и бъдещото развитие на Р. Игнатова, която в процес на изграждане на своята личност. По тези съображения съдът е достигнал до извод, че следва незабавно да се реализира предвидената в заповедта социална дейност спрямо детето. Цитирал е и практика на ВАС, в посочения от него смисъл. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искането за допускане на предварително изпълнение на оспорения акт е допустимо, доколкото чл. 213а, ал. 3 от АПК изрично оправомощава първоинстанционният съд да се произнесе по постъпилите след подаване на касационната жалба искания по чл. 1166 и 167 от АПК. В този смисъл, аргументът за недопустимост на съдебния акт е неоснователен. Неправилна обаче е преценката на съда за наличието на основания по чл. 167 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Видно от текста на чл. 167, ал. 1 АПК при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение от административния орган са изчерпателно посочени в чл. 60, ал. 1 АПК. И в двата случая законодателят поставя изискване защитата на посочените ценности и интереси на детето да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава сериозна (реална) опасност за настъпването на значителна или труднопоправима вреда. АССГ, цитирайки съдебна практика по въпроса не се е съобразил с два основни факта, които отличават приведения като пример случай от настоящото дело. На първо място, с процесната заповед не се разпорежда, а само се насочва детето към Център за обществена подкрепа за предоставяне на социална услуга. Липсва задължителния и принудителния елемент в диспозитива на оспорения акт, поради което и допускането на предварителното изпълнение би било безсмислено, ако лицето, което е „насочено“ очевидно не желае да се възползва от дадената му възможност. Изпълнението на тази заповед няма пречка да се извърши след проверката на съда за законосъобразността на акта, ако Р. Игнатова пожелае ползването на предоставената й социална услуга, към която е насочена с оспорената от нея заповед. На второ място, вярно е разсъждението, че трябва да бъде осигурено и съхранено психичното здраве на непълнолетната Р. Игнатова. Поддържа се, че е налице отчуждение между детето и неговата майка, защото повече от две години, са прекъснати определените от съда лични контакти между тях. Между родителите на Р. също липсва комуникация и родителско сътрудничество, налице е напрежение. Отчитайки именно това и реалната опасност отчуждението да доведе до нарушения при формиране на личността на Р. обаче, не може да се подмине възрастта й и възможността й да взема самостоятелни решения. Момичето към настоящия момент е навършило [възраст] възраст и за разлика от малолетните формира воля, която е категорично изразена чрез оспорване на процесната заповед и настоящото определение. По тези съображения касационният състав намира, че преценката на първоинстанционния административен съд за наличието на предпоставките по чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК е неправилна и необоснована, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. По направеното искане за присъждане на разноски и съобразно изхода на делото следва да се произнесе съставът, който ще разгледа спора по същество. Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на Шесто отделение,