Определение № 3843 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2024 г.

Образувано е по частна жалба от „Дивертименто“ ЕООД, гр. София срещу Определение № 314/23.01.2024 г. на Административен съд –Плевен по касационно административен характер дело № 1035/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу Решение № 359/04.07.2023 на Районен съд - Плевен по административно-наказателно дело № 983/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-001945/31.03.2023 г. за налагане на имуществена санкция на „Дивертименто“ ЕООД в размер от 5000 лв. за нарушение на чл. 72 от Закона за защита на потребителите вр. чл. 68, ал.4 и 5 вр. чл. 65 от наредба № 1 /2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Частният жалбоподател намира определението за неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно обосновава, че съдът неправилно е приложил правилата за съобщаване съдебни актове в административно-наказателното производство, където са приложили правилата по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита, че съгласно НПК съдебни книжа се връчват на юридически лица срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата, а по делото няма доказателства това да е адв. Ю. Тодорова, то връченото на нея съобщение не може да се приеме за редовно, поради което е неправилен изводът на съда, че касационната жалба е просрочена. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на Административен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съдебното производство е започнало по жалба на „Дивертименто“ ЕООД до Районен съд – Плевен срещу Наказателно постановление № Р-001945 от 31.03.2023, издадено от член на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лв. за нарушение на чл. 72 от Закона за защита на потребителите. Образувано е наказателно административен характер дело № 983/2023 по описа на Районен съд – Плевен. Същото приключва с Решение №359/04.07.2023 г. на Районен съд–Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-001945 от 31.03.2023, издадено от член на Комисията за защита на потребителите. Решението е съобщено на „Дивертименто“ ЕООД на адреса му на управление гр. София, [адрес] чрез адвокат Ю. Тодорова на 19.07.2023 г. Съобщението, че решението по делото е постановено е връчено и на адв. Р. Бонева на адрес във Варна на 01.08.2023 г. На 14.08.2023 г. „Дивертименто“ ЕООД депозира касационна жалба до Административен съд – Плевен срещу Решение №359/04.07.2023 г. на Районен съд – Плевен по наказателно административен характер дело № 983/2023 г. На 23.01.2024 г. с протоколно определение Административен съд – Плевен постановява обжалваното определение, с което оставя без разглеждане касационната жалба и прекратява производството по делото като приема, че е налице редовно връчване на съобщението за изготвеното решение на дружеството на 19.07.2023 г., както и че по делото няма данни адв. Р. Бонева да е посочена като съдебен адрес за връчване на съобщения. Съгласно чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в Закона за административните нарушения и наказания няма особени правила за призоваване и връчване на съобщения и призовки и други се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Съгласно чл. 180, ал. 1 НПК съобщенията се връчват срещу разписка на лицето, за което съобщението е предназначено. Алинея 2 предвижда, че съобщението може да се връчи на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, портиер, съквартирант, съсед, когато поеме задължение да го предаде. Съгласно алинея 3, когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по алинея 2, те могат да се връчат и на защитника, ако той се съгласи да ги приеме. Съгласно ал. 5 на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Видно е, че Наказателно-процесуалният кодекс съдържа различна регламентация за връчване на съобщенията от Административнопроцесуалния кодекс, съответно Гражданския процесуален кодекс с оглед на чл. 144 АПК. Налага се извод, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно връчването на призовки и съобщения намират приложение за съобщаването на санкционираното лице, че районния съд се постановил решение по жалбата му срещу наказателно постановление, тъй като съдебното производство все още не е пренесено пред административния съд. В жалбата поставила начало на съдебното производство пред Районен съд – Плевен е посочен само адрес на управление на санкционираното дружество, поради което правилно именно на него е изпратено съобщението, че решението на съда е постановено съгласно чл. 180, ал.1 НПК. Съгласно чл. 180, ал. 5 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Това правило в случая е било спазено, тъй като в съобщението е отбелязано качеството на лицето и то е поело задължение да предаде книжата. Отделно отбелязване, че лицето е натоварено да получава съдебни книжа не е необходимо. С оглед посоченото правилно Административен съд – Плевен е приел, че съобщението за изготвеното решение е редовно връчено на 19.07.2023 г. на санкционираното дружество и от тази дата тече 14-дневния срок за касационна жалба, като изтича на 31.07.2023 г. (понеделник, присъствен ден). Касационна жалба е подадена след този срок (14.08.2023 г.), поради което правилно е оставена без разглеждане като просрочена. Правилен е изводът на съда, че връчването на съобщението на адв. Бонева на адреса на адвокатската й кантора не поражда правно действие, тъй като в НПК не е предвидена възможност за връчване на съобщения и на съдебни книжа на съдебен адресат за разлика от нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК като дори в първоначалната жалба няма изрично отбелязване в тази връзка. Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото не са претендирани разноски от ответника, поради което такива не следва да бъдат пресъждани. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение