Определение № 7838 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал.1 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Я. З., чрез пълномощника адв. В. Зартова, против Определение № 12121/27.03.2026 г. по адм. дело № 12894/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на З. срещу Заповед № РД-04-02-637/21.11.2025г. на и.ф. административен ръководител, районен прокурор на Софийска районна прокуратура, с която е разпоредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на Н. З. – прокурор при СРП, поради наличието на образувано и неприключило дисциплинарно производство - два броя до приключване на същите, и производството по делото е прекратено. С подробно изложени съображения се твърди неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на жалбата и произнасяне със съдебен акт по съществото на спора. Ответникът по частната жалба - и.ф. административен ръководител, районен прокурор на Софийска районна прокуратура с писмено становище е оспорил частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като съобрази доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е Заповед № РД-04-02-637/21.11.2025г. на и.ф. административен ръководител, районен прокурор на СРП, с която е разпоредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на Н. З. – прокурор при СРП поради наличието на образувано и неприключило дисциплинарно производство. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата на З. срещу заповедта на административния ръководител е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът е изложил мотиви, че по своята правна същност оспорената заповед е вътрешнослужебен акт, а не индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1-5 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Приел е, че актът не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, според която норма не подлежат на оспорване по АПК актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Преценил е, че с обжалваната заповед не се засягат по смисъла на чл. 2, ал.2, т.3 АПК правата и законните интереси на прокурор З.. Определението е неправилно. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. АССГ е приел, че видно от съдържанието на Заповед № РД-04-02-637/21.11.2025г. на и.ф. административен ръководител, районен прокурор на Софийска районна прокуратура, същата е издадена на основание чл. 140 от ЗСВ. Посочил е, че по силата на цитираната разпоредба административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна и военно-апелативната прокуратура осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като представлява съда като юридическо лице и органа на власт. Съобразно правилото на чл. 2, ал. 2 т. 3 АПК, съдът е приел, че по правната си същност и последици обжалваната пред съда Заповед № РД-04-02-637/21.11.2025г. на и.ф. административен ръководител, районен прокурор на Софийска районна прокуратура, с която е наредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на прокурор З. за 2025г. е вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, който не обуславя допустимост на съдебно оспорване по АПК, а е израз на правомощието на административния ръководител да осъществява общо организационно и административно ръководство на съда. В тази връзка АССГ е посочил, че АПК не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност, освен ако с тях се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица. Изводът че оспореният акт е вътрешноведомствен и не съдържа белезите на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съдът е приел, че произтича от обстоятелството, че със заповед по същество се намалява трудовото възнаграждение на магистрата, но намаляването на възнаграждението е предвидено само като дисциплинарно наказание и по арг. от чл. 308, ал.1, т.2 ЗСВ, поради което се налага само с влязъл в сила акт на дисциплинарнонаказващия орган. По тези съображения е преценил, че ефективното реализиране на търсената съдебна защита на накърнените права на З., при липсата на данни за проведено законосъобразно дисциплинарно производство по реда на ЗСВ и отказ да й бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение, за определен календарен период през 2025 г., следва да се реализира по общия исков ред пред гражданския съд, а не по реда на съдебния контрол по АПК. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия съдебен състав. Характерът на правоотношенията на съдиите, прокурорите и следователите e специфичен като теорията и съдебната практика приемат, че тези правоотношения не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.). Обратно на приетото от АССГ, настоящият съдебен състав приема, че с оглед спецификата на магистратското правоотношение, прокурор З. има правен интерес да оспори заповедта на и.ф. административен ръководител, районен прокурор на Софийска районна прокуратура по съдебен ред, тъй като тя /заповедта/ засяга правото й на труд във връзка с възнаграждението, което й се следва в качеството й на магистрат. В този смисъл, характерът на акта на административния ръководител, с оглед правните последици, които настъпват в правната сфера на магистрата, предопределя и субективното материално право на прокурора да го оспори по реда на АПК пред съда. За възникване и реализиране на правото на обжалване законодателят предпоставя наличието на конкретно уредени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, което определя обжалваемост на всички административни актове, когато обжалваният акт засяга лицето, което го обжалва, т.е. същото следва да има пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита. Налага се изводът, че с оглед правната същност на обжалваната заповед и по силата на общата клауза за обжалваемост на административните актове, установена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията и на основание изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, заповедта подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата срещу Заповед № РД-04-02-637/21.11.2025г. на и.ф. административен ръководител, районен прокурор на СРП е допустима за разглеждане и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата и произнасяне по съществото на спора. При този изход на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 326 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение