Определение № 204 от 15.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 339/2026 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 1 от НПК, по повод разпореждане № 530 от 06.04.2026 г. по н.о.х.д. № 638/ 2026 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, с което делото е прекратено и е изпратено за промяна на подсъдността. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Делото е образувано по обвинителен акт, внесен от Пловдивската окръжна прокуратура за престъпления по чл. 321 от НК, чл. 203 от НК и чл. 253 от НК против осем подсъдими с местоживеене, както следва: трима от гр. Перник и по един от гр. София, гр. Бургас, гр. Смолян, гр. Копривщица и с. Ивайло, Пазарджишка област. В списъка приложение към обвинителния акт са посочени 145 свидетели за призоваване от различни краища на страната. Съдията докладчик от Пловдивския окръжен съд се аргументирал за промяна на местната подсъдност на делото с обстоятелството, че 6 от подсъдимите и 95 свидетели са с адреси от Западна България (в района на градовете: София, Перник, Благоевград, Дупница, Кюстендил и Гоце Делчев), както и 1 подсъдим и 11 свидетели от Пазарджишкия регион. По делото за призоваване са и свидетели от други краища на България, като: Търговище, Разград, Русе, Варна, Бургас, Пловдив, гр. Велики Преслав и др. Съгласно чл. 43, т. 1 от НПК ВКС може да промени местната подсъдност на делото, когато много подсъдими и свидетели живеят в района на другия съд, т.е. – в съдебния район на един първоинстанционен съд, а не в съдебните райони на няколко съдилища. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице процесуалните предпоставки на закона за промяна на подсъдността на делото, поради което същото следва да бъде върнато обратно на Пловдивския окръжен съд за разглеждане. Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т. 1 от НПК