Решение № 2420 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. И. М. с [ЕГН] и с адрес в гр. Силистра, на [улица], против Решение № 1402 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 110 по описа на Административния съд – Силистра за 2024 г. в неблагоприятната за него част.

С обжалваното решение, в производство по реда чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Областна дирекция на МВР – Силистра (ОД на МВР – Силистра) е осъдена да заплати на И. М. сумата от 150, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.04.2023 г. до 27.07.2023 г., претърпени в резултат на незаконно прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил, разпоредено с отменена Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-1099-000209/24.04.2023 г., издадена от началник-група при ОД на МВР – Силистра; сумата от 150, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.04.2023 г. до 27.07.2023 г., претърпени в резултат на незаконосъобразно отнемане на Свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) по реда на чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), разпоредено с отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-00208/24.04.2023 г., издадена от началник-група към ОД на МВР – Силистра; сумата от 83, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди за периода от 22.04.2023 г. до 27.07.2023 г., претърпени в резултат на незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, разпоредено със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-00208/24.04.2023 г., издадена от началник-група към ОД на МВР – Силистра, както и в резултат на незаконно прекратяване на регистрацията на неговия собствен лек автомобил, разпоредено със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000209/24.04.2023 г., издадена от началник-група при ОД на МВР – Силистра. Със същото решение предявените от ищеца искове против ОД на МВР – Силистра са отхвърлени в останалата им част. Наред с това ответният административен орган е осъден да заплати на ищеца 56, 00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а ищецът на ответника 239, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт в отхърлителната му част, навеждайки наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва също присъдения му размер на обезщетенията за неимуществена обезвреда, твърдейки неправилност на обжалваното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите му претенции бъдат уважени, така както са претендирани. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът – ОД на МВР – Силистра с адрес гр. Силистра, бул. ••• оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако касаторът претендира възнаграждение за адвокат, което надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела с материален интерес, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и провери първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Административният съд – Силистра е приел, че е сезиран от И. И. М. с искова молба, съдържаща 7 (седем) обективно съединени искови претенции, както следва:

1. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 82, 70 лв., от които 50, 00 лв. такса, заплатена на 22.04.2023 г. на МБАЛ – Силистра АД за кръвна проба за наркотици и 32, 70 лв. такса за изследване за наркотични вещества в урината, заплатена на СМДЛ ЦИБАЛАБ Силистра ООД, претърпени в резултат на незаконосъобразна проверка по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г./ Наредба/та).

2. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, изгубено време, причинени му от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 22.04.2023 г. в Районно управление – Силистра от около 05.48 ч. до 07:00 ч. – часът на издаване на Заповедта за задържането му в помещение за временно задържане в Районно управление – Силистра (РУ – Силистра), рег. № УРИ 1886зз-80/22.04.2023 г.

3. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, изгубено време за престояване в помещение за задържане в продължение на около 9 часа, причинени му вследствие на незаконосъобразни действия на ответния административен орган, изразяващи се в незаконосъобразното му юридическо задържане, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от 07:00 ч. до около 13:50 ч. на 22.04.2023 г.

4. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000, 00 лв., изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, поради оставане без книжка, претърпени в периода 22.04.2023 г. – 27.07.2023 г. и причинени му вследствие на незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000208/24.04.2023 г., издадена от началник-група към ОД на МВР – Силистра.

5. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000, 00 лв., изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, поради оставане без моторно превозно средство (МПС), претърпени в периода 22.04.2023 г. – 27.07.2023 г. и причинени му вследствие на незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразно временно прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил по реда на чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП въз основа на Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000209/24.04.2023 г., издадена от началник-група при ОД на МВР – Силистра.

6. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство и причинени му от Заповед № 342з- 817/27.07.2023 г. на началник-група при ОД на МВР – Силистра, обявена за нищожна с Решение № 97/10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 157/2023 г. по описа на Административния съд – Силистра.

7. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство и причинени му от Заповед № 342з- 818/27.07.2023 г. на началник-група при ОД на МВР – Силистра, обявена за нищожна с Решение № 182/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 158/2023 г. по описа на Административния съд – Силистра.

Съдът е установил, че на 22.04.2023 г., около 05.48 ч. в гр. Силистра ищецът, управлявайки собствения му лек автомобил, марка „Фиат“, рег. № [рег. номер], е спрян за проверка от двама служители от ОД на МВР – Силистра. Извършена му е проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“, отчело употреба на амфетамин. Съставен му е Акт за установяване на административно нарушение, иззето му е СУМПС, контролния талон, Свидетелството за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС), както и 2-та бр. регистрационни табели. Лицето е задържано в помещение за временно задържане в РУ – Силистра – Заповед за задържане на лице, рег. № УРИ 1886зз-80/22.04.2023 г. на л. 24 от първоинстанционното дело, необжалвана и влязла в сила.

На 22.04.2023 г. жалбоподателят е дал кръвна проба за наркотици в МБАЛ – Силистра АД (Фактура от изследване на л. 23, пак там), а на 24.04.2023 г. – биологична проба урина в лаборатория „Цибалаб Силистра“ ООД за 8 вида наркотични вещества, като този тест е показал отрицателен резултат – копие от изследвания на л. 22.

Със Заповед за прилагане ПАМ № 23-1099-000209/24.04.2023 г., издадена от началник-група при ОД на МВР – Силистра е прекратена регистрацията на собствения лек автомобил на ищеца за срок от 6 (шест) месеца, считано от 22.04.2023 г.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000208/24.04.2023 г., издадена от началник-група към ОД на МВР – Силистра временно е отнето СУМПС на М. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Образувано е досъдебно производство № 1886 ЗМ-181/2023 г. по описа на РУ – Силистра, пр. преписка № 1245/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Силистра за престъпление по чл. 343б, ал. З от Наказателния кодекс (НК).

На 05.05.2023 г. Районна прокуратура – Силистра е назначила химическа експертиза с изпълнител Медицински институт на МВР – София. Съгласно извършената токсикохимична експертиза, обективирана в Протокол № 23/ТЛ - 86 от 13.07.2023 г. (л. 33-34, пак там), в предоставените за изследване кръв и урина на М., взети на 22.04.2023 г., не е установено съдържание на амфетамин, на метамфетамини, както и на други наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

С Постановление от 25.07.2023 г. на младши прокурор в Районна прокуратура – Силистра е прекратено досъдебно производство № 1886 ЗМ-181/2023 г. по описа на РУ – Силистра, пр. преписка № 1245/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Силистра.

С Решение № 92/15.11.2023 г. по адм. дело № 99/2023 г. на Административния съд – Силистра, влязло в сила на 15.11.2023 г., е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000209/24.04.2023 г. на началник-група при ОД на МВР – Силистра.

С Решение № 182/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 158/2023 г. по описа на Административния съд – Силистра, по жалба на М., е обявена за нищожна Заповед за отмяна на приложена ПАМ № 342з-818/27.07.2023 г. на началник-група при ОД на МВР – Силистра, с която, на основание чл. 99, т. 2 АПК, е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000209/24.04.2023 г.

С Решение № 97/10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 157/2023 г. по описа на Административния съд – Силистра, по жалба на М., е обявена за нищожна Заповед за отмяна на приложена ПАМ № 342з-817/27.07.2023 г. на началник-група при ОД на МВР – Силистра, с която, на основание чл. 99, т. 2 АПК, е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000208/24.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът, след като преценил, че всички предявени искове са допустими, е формирал следните изводи по съществото на спора:

Приел е третия иск за неоснователен, доколкото Заповед за задържане на лице, рег. № УРИ 1886зз-80/22.04.2023 г. не е обжлавана, респ. отменена по надлежния ред и представлява стабилен административен акт.

Преценил е неоснователност на втория иск, мотивирайки се, че за времето от около 05.48 ч. до 07:00 ч. на 22.04.2023 г. няма издаден административен акт, който да е признат за незаконосъобразен.

Уважил е изцяло първата искова претенция.

Уважил е частично четвърти и пети иск до присъдената сума от 150, 00 лв. по всеки от тях. Аргументирал се е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи всички кумулативно изискуеми елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за вреди – отменени по надлежния ред индивидуални административни актове, вследствие на които за него са настъпили емоционални страдания, изразяващи се в притеснение, нервност и чувство на дискомфорт в отношенията с приятели и познати. При определяне на размера на обезщетенията по четвърти и пети иск, се е позовал на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е възрастта на ищеца към датата на издаване на заповедите, от които се претендира обезвредата, както и периода на търпене на вредите. Съобразил е интензитета на породените страдания. Приел е, че на [възраст] човек гради имиджа си в обществото, психиката е все още предполагаемо лабилна, а слухът за ползване на упойващо вещество, разпространил се в града, в който живее, е повлиял на обичайния изграден ежедневен комфорт. Изложил е доводи, че М. не е установил пряка връзка между необходимостта ежедневно, за претендирания исков период, да ползва притежаваното от него МПС и издадените две заповеди за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил и за временното ограничаване на правоспособността му да управлява автомобил.

На следващо място съдът е отхвърлил, като неоснователни шести и седми иск. Обосновал се е, че Заповед № 342з- 817/27.07.2023 г. и Заповед № 342з-818/27.07.2023 г., и двете издадени от началник-група при ОД на МВР – Силистра, обективират оттегляне на административни актове – Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000208/24.04.2023 г. и Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1099-000209/24.04.2023 г., благоприятни са за ищеца и оттеглянето, като такова, не съставлява административна дейност, която би могла да увреди М..

Мотивиран така, съдът е постановил решението си. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция в настоящия състав на трето отделение, преценява решението в обжалваните части като валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. При вярно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за неоснователност на предявените от М. против ОД на МВР – Силистра втори, трети, шести и седми иск.

Не се споделя оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил втория, предявен от ищеца иск. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като правилно в тази част, като краен резултат. Обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ може да бъде ангажирана, само ако се установят всички елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 от същия закон. В конкретния случай, предявеният иск по чл.1 ЗОДОВ е по реда на чл. 204, ал.4 АПК. Ищецът поддържа, че е претърпял вреди от незаконосъобразната проверка от служителите на МВР за наличие на наркотични вещества в кръвта му по реда на приложимата наредба за това. Една от кумулативните предпоставки за уважаването на този иск е установяването на незаконосъобразно фактическо действие, в конкретния случай извършената проверка от служителите на ответника. Когато в резултат на проверката са издадени акт за установяване на административно нарушение, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и заповед за задържане на лице, както е в конкретния случай, то действията по предприемане и извършване на проверката от служителите на МВР не могат да се разглеждат като самостоятелни фактически действия. Тези действия са част от процедурата по издаване на административните актове. В тези случаи, наличието или не на фактическо и правно основание за извършване на проверката е от значение за законосъобразността на подлежащия на съдебно оспорване административен акт при неговото оспорване и се преценява от съда при преценката му за спазване от административния орган на административнопроизводствените правила за издаването на оспорения акт. Тоест, в конкретния случай не е налице незаконосъобразно фактическо действие. След като не е налице един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ във вр. с с чл.204, ал.4 АПК, искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Обжалваното решение в тази част следва да се потвърди. Засегнатото от принудителните административни мерки лице, издадени в резултат на проверката, може да претендира обезщетение за понесените вреди при отмяната на ПАМ. В конкретния случай, от трите наложени ПАМ, една е отменена по съдебен ред. ПАМ за отнемане на СУМПС не е отменена, нито оттеглена, тъй като производството по съдебното й оспорване е прекратено, а заповедта на административния орган за отмяната й е прогласена за нищожна. Не е отменена и заповедта на административния орган за задържането на лицето. За отменената от съда ПАМ за прекратяване на регистрацията на автомобила, на засегнатото лице е присъдено обезщетение за понесените от него вреди.

Административният съд обосновано е преценил неоснователност на третата искова претенция за неимуществена обезвреда. Безспорно установено е, че законосъобразността на Заповедта за задържането на М. в помещение за временно задържане в РУ – Силистра, рег. № УРИ 1886зз-80/22.04.2023 г. не е оспорена по надлежния ред, респ. същата е влязла в сила и представлява стабилен административен акт. Липсата на първия елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1, хипотеза първа АПК – отменен по съдебен или административен ред незаконосъобразен административен акт – е достатъчна за отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, поради което решението му в посочената част следва да се потвърди.

Правилно е решението на първоинстанционния съд и в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция на М. с цена 500, 00 лв. за причинени му от обявена за нищожна Заповед № 342з-817/27.07.2023 г. на началник-група при ОД на МВР – Силистра неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост, произвол и причинено неудобство. Свидетелството за управление на моторно превозно средство е иззето от М. със Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП № 23-1099-000208/24.04.2023 г. на началник-група към ОД на МВР – Силистра и следва да му се върне с прекратяването на досъдебно производство № 1886 ЗМ-181/2023 г. по описа на РУ – Силистра, пр. преписка № 1245/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Силистра, доколкото един от начините за решаване на въпроса за отговорността на водача е прекратяването на образуваното административнонаказателно или наказателно производство. Такъв юридически факт е настъпил в случая и това е Постановлението на младши прокурор при Районна прокуратура – Силистра за прекратяване на наказателното производството от 25.07.2023 година. В исковата молба лицето твърди, че е получил СУМПС на 27.07.2023 г. При тази фактическа установеност, не може да бъде ангажирана обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ, тъй като нищожната Заповед № 342з-817/27.07.2023 г. не е довела до неблагоприятни правни последици за ищеца.

Споделя се крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на седмата искова претенция. М. твърди в исковата молба, че регистрацията на личния му автомобил е възстановена на 27.07.2023 г., което означава, че макар Заповед № 342з-818/27.07.2023 г., като нищожен административен акт да не поражда правни последици, са предприети действия по възстановяване на регистрацията на личния автомобил на ищеца, т.е. не е налице неблагоприятен ефект от заповедта за М..

Възражението на касатора за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на обезщетението по четвъртата и петата искови претенции не може да бъде споделено. Установените факти и обстоятелства по конкретния казус не обосновават обезщетение в по-висок размер от присъдения от първоинстанционния съд, защото последният е съобразил характера на увреждането, сравнително краткия период на понасяне на вредите, възрастта на ищеца, интензитета на изживените емоционални страдания, така както са доказани от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Размерът на присъденото обезщетение е съобразен и с присъжданите обезщетения по аналогични казуси.

По изложените съображения, решението в обжалваните части като обосновано и правилно, следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия