Определение № 5435 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., против Определение № 8135/27.02.2026 г., постановено по адм. дело 13053/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание с чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т. 4 АПК са оставени без разглеждане частните жалби на К., подадени против Определение № 42461/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 13053/2025 г. по описа на АССГ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на АССГ е оставил без разглеждане частните жалби на Г. К. с вх. № 3009/28.01.2026 г. и вх. № 3989/04.02.2026 г., подадени против Определение № 42461/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 13053/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С посоченото определение, постановено от тричленен състав на съда в производство по реда на глава тринадесета от АПК, е оставено в сила Определение № 32790/07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8958/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без уважение исканията на Г. В. К. за: назначаване на преводач от руски език; за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ. За да остави без разглеждане частните жалби, съдът е приел, че същите са подадени против определение, което е постановено при касационен контрол и е окончателно. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на Административен съд София-град, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите за взетото определение. Видно от данните по делото съдът правилно е приел, че подадените от К. частни жалби са насочени против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2 АПК и правилно е оставил частните жалби без разглеждане. Двуинстанционното производство е приключило с постановяване на Определение № 42461/17.02.2025 г. по адм. дело № 13053/2025 г. по описа на АССГ, тричленен състав, съгласно измененията в ЗИНЗС. По въпроса са се произнесли две съдебни инстанции. Ето защо няма процесуален ред за разглеждане на нова жалба против Определение № 42461/17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 13053/2025 г. по описа на АССГ, тричленен състав. Актът на тричленния състав на АССГ, представляващ в случая касационна инстанция, не подлежи на обжалване (т. е. на последващ инстанционен контрол), тъй като с него спорът е разрешен. По горните съображения, АССГ правилно е оставил частните жалби без разглеждане, като подадени срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение