Решение № 3295 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ш., гражданин на Република Турция, роден на [дата]., чрез адвокат Н. Грошкова, срещу Решение № 35286/27.10.2025 г., постановено по адм.д. № 6719/2025 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ от 25.05.2025 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“ на завеждащ консулската служба при Консулство на Република България в гр. Бурса, Република Турция. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът - Завеждащ консулската служба при Консулство на Република България в гр. Бурса, Република Турция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд София-град е правилно и липсват отменителните касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София-град е бил отказ от 25.05.2025 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“ на завеждащ консулската служба при Консулство на Република България в гр. Бурса, Република Турция. С него на Г. Ш. на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ е отказано издаването на виза тип „D“ с мотивите, че чуждестранният гражданин няма намерение да се установи трайно в Република България и целта на заявената виза тип „D“ е да възстанови българското си гражданство. С решението на Административенн съд София-град е отхвърлена жалбата срещу административния акт. 3а да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнпроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че заявителят няма намерение да се установи трайно в Република България, а да възстанови българското си гражданство. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство. Г. Ш. е бил вписан в регистрите на населението от 1976 г. и е изселен в Република Турция през 1978 г., видно от удостоверение изх. № 30/11.07.2024 г., издадено от кмета на [населено място]. Този факт е бил споменат като приложение към заявлението за виза тип „D“, но лицето не се позовава на него, нито е подавало искане за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на специалното основание по чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, поради което изложените възражения в касационната жалба, че от страна на Административен съд София-град не е съобразена посочената разпоредба е неоснователно. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е отказано издаването на виза тип „D“ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Според тази разпоредба в първата му хипотеза исканата виза тип „D“ може да бъде отказана когато чужденецът не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Като фактически основания в оспорения административен акт е посочено, че Г. Ш. няма намерение да се установи трайно в Република България и целта на заявената виза „D“ е да възстанови българското си гражданство. В случая от събраните в административното и съдебното производство доказателства не се установява основанието за постановения отказ по чл. 10, ал. 1, т. 17, пр.1 от ЗЧРБ, а изложените фактически основания не могат да обосноват такъв отказ, предвид следното: Към административната преписка е приложена декларация от Г. Ш.. Тя представлява писмено доказателство по чл. 43 от АПК, чиито констатации не са оборени по никакъв начин. С тази декларация Г. Ш. е заявил, че ще се установи трайно в Република България на адрес в [населено място], община Крумовград, област Кърджали. Сред доказателствата в административната преписка е приложена и декларация от 16.12.2024 г. от Х. М. А., съгласно която той, като собственик на имот, находящ се в [населено място], община Крумовград, област Кърджали, е съгласен Г. Ш. да ползва имота и да живее в находящата се в имота двуетажна сграда. Представен е договор за безвъзмездно предоставяне от Х. М. А. на Г. Ш. на една стая от двуетажната масивна сграда, находяща се в [населено място], община Крумовград, област Кърджали. Договорът е с дата 16.12.2024 г. В допълнение на това в съдебното производство пред административния съд е представено становище от началник група „Миграция“ – ОДМВР – Кърджали, с рег.№ УРИ 292р-13452/08.05.2025 г., видно от което, при направена проверка на адреса, посочен от Х. М. А. на Г. Ш., Х. М. А. е потвърдил, че познава Г. Ш., предоставил му е за ползване стая в сградата на адреса, в същата се намират вещи на Г. Ш.. Към момента на проверката Г. Ш. се намира в гр. Бурса – Република Турция. Същият иска да се установи да живее в Република България и да възстанови българското си гражданство. Представено е и становище на ДАНС рег.№ М-7852 от 22.07.2025 г., съгласно което съгласувателната процедура по подаденото от Г. Ш. заявление за виза е осъществена от Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Кърджали, като е изразено положително становище в националната визова информационна система. При така събраните доказателства /посочени в предходния абзац/ не може да бъде споделен изводът в оспорения административен акт, че Г. Ш. няма намерение да се установи трайно в Република България, нито че той не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В действителност липсват каквито и да е доказателства, които да оборват коментираните в предходния абзац доказателства. Неправилно административният орган се е основал на становище от 08.05.2025 г. на началник група „Миграция“ при Областна дирекция на МВР - Кърджали. От така удостовереното в същото, в резултат от проверката от 11.04.2025 г. не може да се направи извод, че Г. Ш. няма намерение да се установи трайно в Република България. Желанието на чуждестранния гражданин да възстанови българското си гражданство не изключва неговото намерение да се установи трайно в България. Напротив - точно то свидетелства за желанието му да живее по-дълго в България. Получаването на гражданство би могло да последва, ако чужденецът пребивава трайно на територията на страната и отговаря на законовите изисквания за това. Намерението на чужденец да получи гражданство не следва да се тълкува в смисъл, че същият не отговаря на условията за пребиваване. В подкрепа на намерението на Г. Ш. да живее в България е и безспорно установеното, че той е роден в България. С оглед на изложеното, оспореното решение на Административен съд София-град следва да се отмени. В случая не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 от АПК, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество. Оспореният отказ следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ. Преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Г. Ш. а за издаване на виза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,