Определение № 504 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 349/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. К., град С., срещу определение №228 от 05.03.2009 г. по ч. гр.дело № 413/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 29.12.2008 г. по гр. д. №2508/2008 г. на Софийския градски съд като просрочена. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото на основание чл.232 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че частната му жалба е с вх. №3958/ 02.02.2009 г., поради което не е подадена след изтичане на срока за обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. От извършената служебна проверка се установява, че частната жалба на М. С. К. срещу определение от 29.12.2008 г. по гр. д. №2508/2008 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.232 ГПК, е с вх. №3958/02.02.2009 г. Същото определение му е съобщено на 26.01.2009 г., поради което частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. По тези причини незаконосъобразно е направен извод за недопустимост на частната жалба. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.