Определение № 50038 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1794/2022 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение № 395 от 01.06.2022г. по т.д.№ 122/2021г. на Софийски апелативен съд, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на сдружението за допълване на постановеното по делото решение №712 от 09.11.2021г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на „НББАЗ” на адвокатско възнаграждение, заплатено за защита в качеството му на въззиваем в производството пред апелативния съд. За да постанови отказ, съставът на САС е приел, че искането за присъждане на разноски за въззивното производство е направено своевременно - с отговора на въззивната жалба, в който е посочено, че като доказателства за уговорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение за защита пред въззивната инстанция се представя фактура № 571 от 19.01.2021г., издадена от адвокатско дружество „З. В. и Т. Я.” и дневно извлечение от 19.01.2021г. от интернет банкиране, към които документи страната препраща и в представения списък по чл.80 ГПК. Решаващият състав е посочил, че тези документи не се намират като приложение към отговора на въззивната жалба, позовавайки се на номерацията на страниците на въззивното дело, нито са представени до приключване на откритото съдебно заседание пред САС. Констатирал е и, че такива документи липсват и в електронното досие на делото в ЕИСС - сканиран е само отговорът на жалбата, а реално са представени с молбата по чл.248 ГПК. По тези съображения и при извода, че до приключване на съдебното заседание пред апелативния съд не са ангажирани доказателства за действителното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, молбата за допълване на съдебното решение чрез присъждането му е неоснователна. В частната жалба са изложени доводи за неправилност поради необсъждане от САС на изложените в молбата по чл.248 ГПК аргументи. Поддържа се, че полученият входящ номер на отговора на въззивната жалба от деловодната система на администриращия съд (СГС) удостоверява, че описаните в него като приложения документи, действително са приложени. Доколкото приложенията към основния документ (отговора по чл.263,ал.1 ГПК) не подлежат на индивидуално регистриране в деловодната система на съда, т.е не получават отделен регистрационен номер, то входящият номер, под който е постъпил основният документ, удостоверява, че приложенията към него са представени. Излага доводи, че получаването на входящ номер от деловодната система на първоинстанционния администриращ съд удостоверява, че длъжностното лице към момента на приемане на отговора на въззивната жалба в изпълнение на произтичащите от вътрешния правилник за документооборота на съда задължения, и при съобразяване на реда за прием на документи в регистратурата, е извършило необходимата проверка за съответствие на приложените документи с описаните. При получаването на входящ номер в регистратурата на СГС на отговора на жалбата, не да давани указания във връзка с описаните като приложени документи. Счита, че съдът не е отчел, че е налице реална възможност техническата обработка на делото и липсата на сканирани документи по същото в ЕИСС да се дължи на технически пропуск при изпълнение на деловодните действия от страна на служители на двете съдебни инстанции; че не е съобразил обстоятелството, че към датата на постъпването на отговора по чл. 263 ГПК в първоинстанционния съд, електронната система за работа с делата е била на експериментален/начален етап, както и, че делото е заведено пред първоинстанционния съд пред 2019г. и същото не е подлежало на електронна обработка, въведена експериментално едва в края на 2021г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В отговора на въззивната жалба, подадена от „НББАЗ” вх.№ 272228/01.02.2021г., при направено искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивното производство в размер на 15 005.80лв. с ДДС като доказателства за размера и реалното му заплащане са цитирани: фактура № 571 от 19.01.2021г., издадена от Адв. дружество „З. В. и Т. Я.”; 2/ Дневно извлечение № 009/19.01.2021г. от интернет банкирането на „Банка ДС” по сметка на адвокатското дружество”. В отговора на въззивната жалба е посочено, че същите документи съставляват приложение към него. В действителност същите не се намират пришити към отговора по чл. 263,ал.1 ГПК, представени са в хода на производството по чл.248 ГПК след като въззивната инстанция не е присъдила с решението си поисканите своевременно разноски на ответника НББАЗ, искът срещу когото е отхвърлила. Представените от сдружението заверени преписи от тези документи изцяло съответстват по съдържание на описаните като приложение към въззивната жалба. Съставът на ВКС намира, че обстоятелството, че документите са описани като приложение към отговора на въззивната жалба не е достатъчно, за да се обоснове извод, че отсъствието им по делото се дължи на пропуск на администрацията на съда при приемането на отговора на въззивната жалба, а не на пропуск на страната да ги приложи в действителност. Изводът за доказаност на приложени по делото книжа не може да се основава на предположения, каквито страната излага в частната си жалба. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че входящият номер, под който е постъпил основният документ, удостоверява и, че приложенията към него също са представени. Не може да бъде споделено и становището му, че технически пропуск при изпълнение на деловодните действия са допуснали служители и то на двете съдебни инстанции - при приемане на документите от СГС и при образуване на делото в САС. Съществен аргумент, че неприлагането по делото на доказателствата, удостоверяващи правото на страната на разноски, не е пропуск на администриращия съд (длъжностните лица, натоварени с приемане на документи) е посочената в обжалваното определение констатация за номерацията на страниците на въззивното дело, която се извършва непосредствено при постъпването на делото във втората инстанция и отсъствието на тези релевантни за присъждане на разноски документи в електронното досие на делото в ЕИСС. Така установеното е убедително съображение в подкрепа на извода в обжалваното определение, послужил като основание за отказ за присъждане на разноските поради отсъствие на доказателства за реалното им извършване. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.