Решение № 373 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н., чрез адв. Г. Манолов като процесуален представител, против решение № 1199 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 191/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорват се решаващите изводи на съда за законосъобразност на процесния административен акт с твърдения за неизпълнение на задълженията по чл.35 АПК и неспазване на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР от страна на органа, а по същество – за недоказаност на дисциплинарното нарушение по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебното решение и за постановяване на друго, с което се отмени издадената заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР – Перник, чрез пълномощника си гл. юрк. З. Василева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Н. В. Н. против заповед рег. № 313з-687/26.03.2025 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Перник, с която на основание чл. 204, т.3, чл. 194, ал. 2, т.4 вр. с чл.203, ал.1, т.13 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/- деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т.19 и т.42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи /МВР/ за заеманата длъжност "младши автоконтрольор“ в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – Перник. За да постанови горния резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт - издадена е от компетентен орган по чл.204, т.3 ЗМВР, в надлежната писмена форма и със съдържанието по чл.210, ал.1 от ЗМВР, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Констатирано е спазване на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР – двумесечният срок, считано от постъпване на материалите при наказващия орган, и двугодишният срок, считано от датата на извършването на нарушението на 06.09.2023 г., както и на процедурата по чл.206, ал. 1 и чл.207 от ЗМВР, като за установяване на деянието са събрани и оценени всички относими доказателства, включително приетите в образуваното досъдебно производство № 45/2023 г. по описа на ОСО при ОП-Перник в съответствие с правилото на чл.206, ал.4 ЗМВР. Съдът приема от фактическа страна, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, се доказва по безспорен начин от събраните доказателства и че същото е правилно квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, което обуславя наложеното най-тежко дисциплинарно наказание и с това е постигната целта той да понесе предвидената в закона дисциплинарна отговорност за своето неправомерно деяние. Сочи се, че действията на полицейския служител Н., извършени на 06.09.2023 г. в гр. Перник, в района на пътен възел „Даскалово“, около 21,00 часа, по време на изпълнение на служебните му задължения в наряд – нощна смяна, състоящи се в корупционно поведение - искане и приемане на парична сума в размер на 500 лева от водача на ППС И. В. В., който е изнудван и са му отправяни заплахи за санкциониране за нарушение на чл.178ж, ал.2 ЗДвП, което не е извършил, са в нарушение на разпоредбите на т.19 и т.42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява /т.19/ и държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел /т.42/. Като се позовава на трайно установената съдебна практика, съдът приема, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната и провеждането на дисциплинарното производство не е обусловено от приключването на наказателното производство, а материалите от последното – протоколи от разпит на свидетели и протокол за извършена видео и аудио-техническа експертиза, приобщени като доказателства в дисциплинарното производство, установяват описаната в процесната заповед фактическа обстановка. Изложени са мотиви за кредитиране на показанията на И. В. и Г. Х., депозирани в досъдебното производство, като последователни и обективни, изхождащи от лица, преки свидетели на релевираното деяние. Налице са съображения и за некредитиране на показанията на разпитания в съдебното производство свидетел М. С., предвид заинтересоваността му, тъй като и срещу него е издадена заповед за уволнение за същото деяние, извършено в съучастие с жалбоподателя. При горните доводи е постановен оспорения съдебен акт за отхвърляне на предявената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Законосъобразни са констатациите в оспореното решение, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и със съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Без значение за посочените срокове са приложените към касационната жалба докладни записки от 03.10.2023 г. и от 01.11.2023г., в които се съдържат данни от преглед на видеофайлове на оптичен носител за действията на Н. Н. и М. С. по време на наряд - нощна смяна на 06.09.2023г., включително за корупционно поведение на жалбоподателя при извършената проверка на ППС, управлявано от И. В.. Освен, че докладните записки не са адресирани до директора на ОДМВР-Перник, който е дисциплинарно-наказвания орган в случая, но и същите не установяват относими за преценката на сроковете по чл.195, ал.2 ЗМВР, обстоятелства. Видно е, че адресат на изготвените докладни записки е директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, а данните в тях са послужили като основание за образуване на наказателно производство срещу полицейските служители за престъпление по чл.302, т.1 вр. с чл.301, ал.1 НК, което е отделно производство, спрямо което дисциплинарното такова има самостоятелен характер, а дисциплинарната отговорност е независима от наказателната отговорност за същото деяние /арг. чл. 194, ал. 3 ЗМВР/. В случая дисциплинарната отговорност на касатора е ангажирана за нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е довело до уронване престижа на службата, а относимите срокове за ангажиране на същата следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл.196 ЗМВР. Според същата, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението се счита за установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /ДНО/. В случая материалите от дисциплинарното производство са изпратени от дисциплинарно-разследващия орган със становище рег. № 313р-5155/17.03.2025 г. до ДНО, който е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 26.03.2025 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че най-рано на 17.03.2025 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и на тази дата е установено нарушението и нарушителя, следователно оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и в рамките на двугодишния срок, считано от извършване на нарушението на 06.09.2023 г. Не е налице неправомерно бездействие на ДНО във връзка със задълженията му, както неоснователно твърди касаторът. В съответствие с общите разпоредби на чл.35 и чл.36 АПК и на специалните разпоредби на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, са изводите на административния съд, че ДНО е формирал убеждение и мотиви за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение въз основа на всички доказателствата, събрани в досъдебното и в дисциплинарното производства. От процесуалните действия на ДРО се установява, че са приети сведения от лицата И. В. и Г. Х., писмени доказателства относно работния график и длъжностните задължения на полицейския служител Н., като са приобщени и материалите от образуваното досъдебно производство, включително протоколи от разпит на свидетели и протокол за извършена видео и аудио-техническа експертиза. ДНО правилно е оценил събраните доказателства, като подробно и последователно е изяснил относимите факти в тяхната съвкупност, като същите не са опровергани в хода на съдебното производство. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е материалноправно законосъобразна, доколкото действията на нарушителя - полицейски орган, по поискване и приемане на парична сума в размер на 500,00 лв. от И. В., която не му се следва, нарушават етичните норми за поведение, регламентирани в Етичния кодекс, с който служителят е бил запознат. Противно на доводите в касационната жалба, предявеното дисциплинарно обвинение е надлежно доказано с показанията на И. В. и Г. Х. – очевидци на съставомерното поведение на нарушителя, разпитани като свидетели в досъдебното производство на 04.01.2024 г. и дали сведения в дисциплинарното производство на 24.02.2025 г., както и с протокол № 156 за извършена видео и аудио – техническа експертиза, изготвен в досъдебното производство и приобщен като доказателство от ДРО. Неоснователни са възраженията на касатора за противоречия в данните, депозирани от посочените по-горе лица и срещу достоверността на констатациите на видео и аудио-техническа експертиза. Относимите за съставомерното деяние обстоятелства са установени по категоричен начин от В. и Х., които имат преки възприятия за действията на полицай Н., осъществяващи състава на релевираното дисциплинарно нарушение. Последователно и еднозначно същите твърдят за изнудване от страна на жалбоподателя и за отправяни от същия заплахи за санкциониране на водача В. с лишаване от право да управлява МПС, глоба в размер на 4000,00лв. и спиране от движение на МПС, за нарушение на чл.178ж, ал.2 ЗДвП, което не е установено да е извършил /видно от мотивите в оспорената заповед/, а дали реакцията на В. срещу горните действия, е включвала падане на колене пред полицай Н. с плач и молби да не бъде наказван, или само отправяне на молби, е без значение за квалификацията на дисциплинарното нарушение. Съществено е, че полицейският служител се е възползвал от правомощията и служебното си положение за да получи неследваща му са облага, което обстоятелство е надлежно установено по делото, включително размера на паричната сума. Видно е, че водачът В. е предоставил на нарушителя общо 500лв., след като му е била отправена покана да даде „още сто“ лева /цитат от протокола от 04.01.2024 г./. Неоснователно касаторът оспорва данните в техническата експертиза за това, че той е лицето, което е извършило вмененото му нарушение. От приложения към дисциплинарната преписка протокол № 156, при анализа на оптичен носител, съдържащ записите от камера за видеонаблюдение, е установена хронологията на действията на полицаите от наряда при проверката на ППС, управлявано от И. В., и конкретно на поведението на полицай Н., който е идентифициран по категоричен начин и е обозначен като лице 1 в съставения протокол. Възпроизведените аудиозаписи се потвърждават изцяло и от изложените от В. и Х. данни, което сочи на обоснованост на извода на съда в оспореното решение за доказано съставомерно поведение на жалбоподателя. Във връзка с приложението на материалния закон, правилно е преценено от административния орган и от съда, че така установеното деяние по искане и приемане на подкуп съставлява нарушение на правилото по т. 42 от Етичния кодекс, предвиждащо забрана за корупционни прояви и за възползване от служебни правомощия с цел облагодетелстване, с което същият е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява - нарушение на правилото на т. 19 от Етичния кодекс. С поведението си Н. Н. е нарушил посочените в административния акт императивни норми на ЕКПДС в МВР, с които същият е бил запознат, използвал е служебното си положение за лична облага и е злоупотребил с доверието на институцията, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. С действията си нарушителят изразява незачитане на закона и уронва престижа на МВР. Поведението му е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Тежестта на доказаното нарушение и следващата се дисциплинарна санкция в случая са определени от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Същевременно от страна на дисциплинарно наказващия орган са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви за това, че извършеното от служителя Н. съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Както правилно е констатирал административният съд оспореният административен акт е законосъобразен, а предявената жалба – неоснователна и подлежаща на отхвърляне. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото и предявеното от ответника искане, съдът присъжда в полза на ОДМВР – Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 200 лева, равняващи се на 102 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,